Дориана Леондеф: София за мен е втори дом

0

Усмихнатата и фина Дориана Леондеф носи на крехките си рамене солидно творчество. Италианската киносценаристка с български корени има над 30 филма, част от които удостоени с престижни отличия, сред които и „Давид ди Донатело“ за най-добър сценарий на филма „Хляб и лалета“(Pane e Tulipani). Баща ѝ е от Дупница, а майка ѝ е италианка. Родният град на Дориана е Бари, но в момента живее и твори в Рим. Доста често гостува в нейната, по думите ѝ, втора родина. Тук, в България отсяда при братовчеди в Сапарева баня или в апартамента си в София. Дориана Леондеф е част от звездното жури на тазгодишното издание на CineLibri, заедно с Бруно Кале, Кийра Чаплин и Илиян Джевелеков. В специално интервю за delo.bg тя споделя за новия си филм и миговете, които я правят щастлива. 

Il colore nascosto delle cose10 минути аплодисменти от публиката на кинофестивала във Венеция за новия ви филм „Скритият цвят на нещата“ (Il colore nascosto delle cose) и три награди – Sorriso Diverso Venezia 2017 Award – Ass Ucl, Lizzani Award, Civitas Vitae Award! Какво бе чувството в тези мигове на признание? 

– Във Венеция наградите бяха изненада както за мен, така и за целия екип. Ние бяхме изключително щастливи от оценката. В същата нощ се изля обилен дъжд, което забави церемонията и тя започна с час по-късно. Огромната зала във Венеция „One“ въпреки това беше препълнена и след като съобщиха името на филма Il colore nascosto delle cose, аз бях на седмото небе. Това беше много труден за реализация кино проект в моята кариера. Не като сценарий, а заради времето, което отне за заснемането и монтажа му. Отне три години.

Кое всъщност Ви прави щастлива като цяло?

О, това не е свързано с кариерата, а с личния ми живот.

Щастлива ме прави синът ми и моето хоби – риболовът.

Имате над 30 филма по Ваш сценарий, а във всяка история търсите истината за нещо, което самата вие искате да разкажете, да видите, да прочетете. Вашата история интересна ли е за сюжет на филм?

– Знаете ли, мисля, че е естествено и нормално да пиша за нещо, което е свързано с живота.

Никога не съм започвала от живота ми, но пък усещам, че има нещо общо с него, едва когато сценарият е готов и най-вече, когато гледам филма.

Това е моментът, в който разбирам, че доста неща от него съвпадат с моя живот.

 

Дориана Леондеф

Всяка година на 15 октомври се отбелязва Международният ден на белия бастун, посветен на правото на лесно придвижване на слепите хора. Героинята във филма „Скритият цвят на нещата“ е незряща и се влюбва в плейбой. Това измислена история ли е или е взета от истинския живот?

– Тази стория е фикция, не е от реалния живот. Режисьорът Силвио Солдини е работил в продължение на три години с незрящи хора и е правил изключително интересни документални филми за тях. Когато видях новата му идея за филм, му предложих да започнем от неговия опит с хората в неравностойно положение. Незрящите са представяни на екрана винаги като клише, от една стрена. От друга обаче, има много слепи хора, чийто живот е изпълнен с редица трудности, но се справят. Ето защо беше важно да разкажем именно за затрудненията, пред които се изправят.

Остеопатията е много познат по света, но малко известен у нас лечебен метод, наричан „магически сеанс“. Главната героиня Ема в „Скритият цвят на нещата“ е остеопат. Вие интересувате ли се от този вид терапия или причината е съвсем различна, за да изберете точно тази професия за Вашата героиня?

– Първият незрящ, за когото режисьорът Солдини е заснел документален филм, е бил остеопат в Рим. И слушайки разказа за този човек, се впечатлих. Той доста често е практикувал различни хобита – плаване с яхта, ски. За мен беше много учудващо как е възможно в неговото състояние да прави толкова много странични неща. Аз също имам личен опит от остеопатията, след терапията усетих подобрение в гърба и кръста.

Имате интересна житейска история – родена сте в Бари, баща Ви е българин от Дупница, а майка ви е италианка. Колко близка усещате България?

– Имам роднини, които живеят в Сапарева баня, както и много приятели тук, в София. София за мен е втори дом. Не за първи път идвам в българската столица по работа. Преди 10 години бях поканена от Италианския културен институт. За първи път съм част от международно жури и то тук, в София. Настанена съм в хотел, за да е по-удобно за събитията на кино-литературния фестивал, но иначе имам собствен апартамент в София, в който отсядам винаги, когато идвам в България.

През 2019 г. Пловдив и италианският град Матера (на 60 км от родния ѝ град Бари, обл. Пулия) ще бъдат европейски столици на културата. Предвид историята им, според Вас, случайно ли са избрани да са люлка на културните събития на Стария континент в една и съща година?

– Действително, няма нищо случайно, че са избрани да са европейски столици на културата в една година, не съм изненадана.

Матера е впечатляваща, но и Пловдив е епичен град. Харесвам ги много.

Преди години посетих древния Пловдив, но за кратко. Той е вторият по големина град в България, там има доста богат културен живот, а Матера има друга интересна история, наричат го Мъртвия град. Едва от няколко десетилетия, близо век, отново е населен и сякаш възкръсна от миналото. В тази връзка, има много общо между двата града.

Матера - Мъртвия град е жив и дишаМатера: Смразяващата история на Мъртвия град

 

Какво бихте пожелали на читателите на delo.bg?

– Винаги да са отворени към живота, да не губят любопитството си към разучаване на хората и заобикалящия ги свят и да са готови да посрещат и добрите, и лошите превратности на съдбата.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg