Отблясъци или true story

0

Днес, един ден преди 1 април получих sms, че имам преведена сума и с дебитната карта се телепортирахме пред банкомата под офиса ми. Слънчеви зайчета подскачаха навсякъде, оставяйки мимолетни пролетни отблясъци. Банкоматът със сексапил на снежен човек замразяваше на екрана си вече втора минута съобщението в електронната кръпка:

„Моля, изчакайте…“

Извадих сМАРТфона си, за да запълня времето и покрай моята нервност минаха три шармантни, достолепни госпожи и се спряха на два метра и половина. Щракнах ги.

отблясъци, истинска история

Триото явно бяха стари приятелки и говореха една през друга на висок тон, който директно се приемаше от лявото ми полукълбо. Програмата за стенографиране на паметта ми се включи автоматично и започна да записва разговора на дамите, за разлика от продължаващия блокаж на банкомата. Госпожата с жълтата торбичка:

– Ич, не им вярвам на тея медии! Как го наклепаха второто пилотче – „килърът-пилот“, „психично болен – от депресия решил да разбие самолета“…

Госпожата със зелената торбичка, подигравателно:

– Ееее, ти сега пак ще го изкараш конспирация на американците, дето сами си взривиха кулите близнаци на 11 септември…

Госпожата с жълтата торбичка, на един дъх изстреля:

– Е, то не трябва много акъл да видиш как лъжат и мажат всичките – повтарят като папагали, че си и доукрасяват! Пилотчето си е жизнерадостно момче – спортува, лети с делтапланери, приятелка си има и хоп – депресия и решава да повлече и сто и кусур човека с него. Глупости!!! Това сега в Алпите е много съмнително – няма никаква яма от удара на самолета, той е разпилян на толкова малки парченца!?!

Зелената торбичка контрира:

– Ти кога психолог стана, та и от самолети разбираш вече???

Жълтата торбичка, отвръща на удара:

– Нали гледам редовно по „Нешенъла“ „Разследване на самолетни катастрофи“. Явно с „Луфтханза“ са се издънили с някоя военна, секретна разработка за ново оръжие. „Издадоха му присъда“ още същия ден на Лубиц от „Ню Йорк пост“ с версията, че е откачалник, ама ни другата черна кутия разчели за техническите данни – те веднага готови с „истината“. И всички запяха в този тон, като навремето с Мохамед Ата – водачът на терористите в самолетите от 11 септември. Веднага му намериха новичкия паспорт в развалините след толкова пламъци и отломки, а черни кутии и до днес няма. А??? Осама, Сусама и накрая Обама!

Зелената торбичка, леко раздразнително:

– Абе, правят си каквото искат! Мани, мани…

Госпожата без шапка в средата:

– Вие гледахте ли „Каналето“?

Зелената торбичка, леко екзалтирано:

– Ееее, че как, страшен е този Тончо!!! Какви „Комици“, какъв Ненчо Балабанов?

Жълтата торбичка, загърбила всякакви теории и факти на конспирацията:

– Просто са си класа „Каналето“, ама и Ненчо си е сладурче! Вие довечера как ще се облечете за Тото Кутуньо?

……………………….

Банкоматът изплю размазана бележка с наличност, която винаги не стига и изписа меланхолично на екрана си:

„Устройството не работи…“

Дамите вече бяха далеч, но едно слънчево зайче ми отблесна с въпроса – „Знаеш ли, кои са последните думи на снежния човек?“ – замислих се… Вероятно: „Тук кипи от живот!!!“

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg