Важният си ти!

0

Алармата с нокаут го събуди върху матрака му от мемори пяна, но докато стигна до тоалетната забрави съновиденията си от рая. Ароматът на новото тоалетно пате го приканваше да подгони графика си. В кухнята благоверната вече беше намазала снежно-глутеновите филии с маргариново масло, оформяйки ги в сандвичи с луканков кренвирш, запечен с имитационен кашкавал.

важният си тиВ каната чакаше да се излее по чашите дЪнонът с вкус на котлен камък. От плоския лед екран водещите облъчваха с фригидност и запек, което му напомни да плати кабелната, но без пакета с HBO-то. В тези филми – само лъжи. Как е възможно в делнична сутрин семейството да закусва спокойно, без да се бърза за работа и училище, докато слънчевите лъчи отвисоко падаха върху аспартамовата кОла.

важният си тиКраят на мисълта му го завари в банята, където търкаше зъбите си с флуорид с благодарност, че други части от тялото му не кървяха. На вратата го изпрати самоувеличената реклама за нов ипотечен кредит, което го размечта на бензиностанцията да изтърка два билета от „Бинго мЕлеоне“.

Беше забравил да се „цъкне“ с мъжката си „рИксона“, но ризата му го успокои с ухание на перилен парфюм. След като насила се беше събудил, насила беше поканил перисталтиката си – имаше още сили да залепи с „Капчицъ“ работната си усмивка. Хората около него бяха излезли от реклама за сироп за кашлица, но с времето беше развил апатичната способност да се изключва до обедната почивка. Хормоните на растежа от пилешката му пържола го заредиха с оптимизма на „Мистър ПропАр“ и с едно подсвирване вече беше на път към вкъщи. Билборд след билборд се биеха за вниманието му, но в подсъзнанието му остана татуиран нахиленият пластичен хирург с ролекс и гумена ръкавица за клизма.

За цял ден беше откраднал само 10 минути за фейса си. Нямаше търпение да провери, колко лайка е събрал статуса му с политически анализ на интелектуалец с будна гражданска отговорност и целогодишна винетка.

важният си тиС крака на табуретката, като същински алфа мъжкар с дистанционното ръчкаше телевизионното огнище. Като сърфист избягваше синхронизираното излъчване на реклами по каналите, докато от кухнята слюноотделянето му се фиксираше от аромата на глутаматовите малки тайни. Детската стая тресеше цялата панелна кибретена кутийка с децибелите от изпълнители на Саня Армутлиева. Беше горд, че не е възпитал чалгаджии, той – представителя на „хикс поколението“ от 90-те. Кърт Кобейн му липсваше, но беше сигурен, че ако беше жив – първо щеше да застреля хаус Диджеите.

Неусетно дойде и времето за шоуто, което събра семейството пред черната техника на изплащане.

Подутият стомах замъгляваше очите му и за пореден път не намираше нищо нередно в огромната глава на водещия. Жена му нежно го зави с родопското одеяло. Първо трябваше да обработи снимките си в Инстаграм и да пусне една пералня, преди да го премести в спалнята.

На сутринта го чакаше нов ден – клонинг на стария, но вярата в „Прекрасния нов свят“ бе недостижима.

http://elenkoangelov.com/facebook

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg