България е двор, собственост на всеки от нас

0

Всеки от нас има собствен дом, почти всеки има двор, независимо в някое село ли, вила ли, провинциален град ли. Всеки е имал или дедите са му имали, защото не винаги е имало апартаменти и панелки. Дворът е символ на благоприличието на един дом, той е символ на изрядност, символ е на семейният уют. Народопсихологията ни показва много пъти, че домът е нещо свещено. Изрази от рода на

„С твоите камъни, в твоята градина!“,

ние сме доказали, че максимално сме се стремели към чистотата на своя дом.

Днес, домовете все още се чистят и подреждат всяка пролет, през лятото цветята се поливат старателно, отдават се грижи на тревните площи, въобще кипи голямо старание за собственото имущество. Всяка есен се вкарват дървата и въглищата за зимата, а през зимата всеки хваща снегорина и рине снега, докато не види земята – твърдата, скованата, напоената, родната, българската! Докато не види земята, върху която ходи всеки ден, върху която като дете си е играл. Земята, на която е падал и е ранявал своите все още непораснали крачета. Ние пазим единствено своя собствен дом, сякаш той е най-ценното за един българин.

В цяла Европа по-високи от нашите огради няма, по-масивни от нашите довари не съществуват, по-накичени с камери колци на телената мрежа не се виждат. Ние си пазим и поддържаме дворовете, пазим се от себе си с огради, камери, пазим се с табели за зли кучета. Пазим се, като използваме най-различни начини, но се пазим и от своите съседи, роднини, приятели, от своите съграждани…

Пазим се!

Тук идва моментът, в който осъзнавам, че не пазим най-важното – нашият голям двор, наречен България!

Границата ни няма дори колчета, пък за ограда да не говорим, камерите са през километри, а по собствените дворовете изобилстват. Патрули минават, но само понякога, а също така – единствено където може и е позволено от началника, а на началника от неговия, а неговия, просто взима процент за определените заповеди. На всички ни е ясна схемата с тези гранични служби и кой с кого се свързва, кой защо го прави и за колко по-точно.

И к’во? Някой нещо да променя?

Не, защото единиците, от които зависи, не са контролирани от многото – като цяло така е и на доста по-високи постове в нашата родина.

Смешно е, бих казал, да гледам спретнати дворове, а общите части между дворовете – погром. Толкова ли не можем да отделим някой лев да прекопаем пред дома си чакъла, пък да сложим тревичка, ако имаме пари плочки или поне бетон. То тече една кал по улиците, едно безобразие…

Млад съм, още съм доста малък, но съгласете се – тъжно е да гледам подобни гледки. Тъжно ми е да ходя по улиците тук и дори при хубаво време краката ми да са до колене в боклук, а когато напусна родината и в най-лошото и кишаво – да съм сух и чист. Казвам ви, това е проблемът – грижим се само за нещата, за които ни интересува и единствено за тях се чувстваме отговорни, а от тук идва и изводът, че за България не ни е грижа много, че тя е нещо… втора ръка, че България не е специална за нас.

Това ли излиза? Явно да!

Грижим се само за своето, станали сме материалисти, егоисти, прости лумпени и с право ни тъпчат политиците, защото те го правят пред нас, дори не се опитват да го прикрият вече, защото виждат, че нас ни е еня само за нашето, а общото е грижа на някой друг – на някой, който има пари. Психологията ни е такава – да сме подвластни на своето и да не мислим за общото, рядко се раждат мъже, които да се хвърлят в каузата за свобода, обединение, независимост на поколенията, които ще останат след тях. Рядко са след 9-тия ден на септември или след 3-тия ден на март. Да не се окаже, че ги е нямало въобще… с тази подмяна на историята. Тежко и горко ни, братя, тежко и горко ни.

Нашата родна и неприкосновена иначе граница, сега се позори с всеки изминавал ден чрез нелегалното преминаване на граждани от други страни. Граждани, които нямат право да я преминават и то през онези диви места, които политиците наричат „непроходими“. Те ли всъщност нараняват достойнството на нашата граница, те ли я обезчестяват или ние бездействащите? В една книга пишеше, че действията са доста по-безболезнени, независимо дали са добри или лоши спрямо даден субект, отколкото бездействието спрямо същия субект. Какъв е изводът?

Ние сме лъжепатриоти и национални предатели!

И то не защото сме различни от Динко, не защото сме лекари, пожарникари, студенти, министри, депутати, учители, маникюристи, техници, ученици и прочие, не е защото не сме граничари, а защото не ни пука.

Защото не правим нищо!

А какво да направим ли? Лесно е – нека сме обществено ангажирани – за нашите улици, за нашите тротоари, за велоалеите, за градския транспорт, за елхата в нашия град, за градинките, за кошчетата за отпадъци. Да помагаме на властта, която сме избрали, за да може да я рехабилитираме и да започне да работи сама. Ако инициативи от рода „Спаси…“ даден град са единственото, на което сме способни, то ние се обричаме на страдание още милиони години. И не защото е лошо да се показват и решават проблемите, а защото чрез „Спаси…“ съвсем не се решават – потушават се временно. Всеки може да се наведе и да прибере нечий боклук, всеки може да премахне падналия клон от пътя. На никого не му пречи.

Всеки един от нас може да се погрижи за общия проблем в собствения си град, а после да опита да помогне и на родината си в защита на целия този двор, който сега наричаме „разграден“, без да ни трепне нищо отвътре.

Бъдете отговорни и към общите проблеми, за да не се окаже, че сте безразлични и към своите успехи!

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg