Не раждайте, за да не биете – ненаказани зверства

0

Животът е като гнойна пъпка. Никога не знаеш откъде и накъде ще избие. Въпрос на даденост или на грижа, но преди всичко на отговорност.

Кейт роди. Роди за втори път. За първи път роди момиче. Същата онази скучна Кейт, сестра на Пипа, жена на принца, показа дъщеря си, облечена в жълта рокля с флорални мотиви, няколко часа след самото раждане. Да се чуди човек дали изобщо тя го е раждала. Тя. Бъдещата кралица. Майката на принцеса Шарлот Елизабет Даяна и на принц Джордж.

И докато някъде нещата се случват като в приказка на Дисни, то в България си бием бебетата. Да бием ги. Още в утробата, в родилния дом, в яслата, в детската градина, у дома. Бие ги пияният баща, полудялата акушерка, сърдитата лелка, изтерясалата майка. Бием ги и то здраво. С подръчни материали. С шишенца за мляко, за вода, за бира, за ракия. Бием ги и с ръка, понякога и с крак, дори с дърва за огрев. Няма значение как се казват – Сияна, Никол, Марио… Газим ги на пътя, без значение дали са на 6 годинки, няколко месеца, дали са деца на съседа или не сме ги видели на пътя… по светло!

На запад, там, в Обединеното кралство, при Кейт и Пипа, вероятно също си бият децата, но сигурен съм не безнаказано. И, струва ми се все пак, че Англия ражда едни по-щастливи деца. Дори и някои да са бити, те пак са по-щастливи от българските бити деца. Може би дори са щастливо бити деца. Звучи ли абсурдно? Вероятно да, но ако се замислите колко всъщност са нещастни българите, следователно и децата им. Може би и в абсурда все пак да намерим някаква логика.

Страната ни заема 134 място в класация за най-щастливите хора на света. СТО ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТО. Няма значение кои са след нас. Не е време да се успокояваме. По-щастливи от нас са дори в Шри Ланка, Джибути и Ботсвана! Но – Бутан, с размерите на Швейцария, но в Азия е НАЙ-ЩАСТЛИВАТА нация в света. Развенчах ли мита за западното щастие? Явно философията на щастието е по-друга от това да си хипер потребител с интересен Фейсбук профил. Оставяме сега Кралство Бутан настрана и се връщаме там, където ни е мястото – в Европа. Ние сме Европа, но аз продължавам да твърдя, че онази – западната Европа ражда по-щастливи деца. Децата на Уилям и Кейт, децата на всички поданици на кралицата.  Лесно е да си отговорим защо са по-щастливи, нали?

Те си имат Колин Фърт, ние – Асен Блатечки, те си имат Бийтълс, Стоунс, ние – Сигнал и Щурците, те си имат Роби Уилямс, ние -Графа, те си имат Елтън Джон и Джордж Майкъл, ние Васил Найденов и Горги Христов, те си имат Манчестър Юнайтед, ние Манчестър Юнайтед от Свищов, те си имат кралица, ние – Симеон, те имат лоби, ние нямаме нищо, те имат световен език, а ние забравихме нашия, те си имат негри, ние имаме цигани, те си имат Америка, Австралия, Канада, Индия, Нигерия… и т. н., а ние – враждебно настроената Македония. Чуждото винаги ни е било по-сладко. Поради този неоспорим факт повече ни вълнува бебето на Кейт, отколкото нашите български деца, нищо, че не сме родили нито едно от двете. Едното има западен привкус, кралски привкус, другото балкански синдром на недоволство.

принцеса, Кейт, Уилям, бебе

Дали от това чуждопоклоничество не идват и по-голямата част от родното нещастие. Щастието като израз на притежание и потребление, като чувство за принадлежност към закодираното благо да си гражданин на Западна Европа. Спомням си разговор между приятели, любители на веригата „ресторанти” за бързо хранене (явно храненето трябва да става бързо, в противовес с общото твърдение, че бавното хранене е по-здравословно) МакДоналдс, който протече по следния начин: питам ги аз, какво точно им харесва хамбургерите ли, пайовете, картофките, обслужването, чистотата, бързината, а те ми отговориха просто и ясно, че просто им миришело на западно. Не, че и аз не съм се натъпквал там, ама си мирише на изкуствено. Да не се отклоняваме от вече клатушкащата се тема, на изток ли, на запад ли, наляво бе, надясно бе, както се пееше в една ретро попфолк песен. Да се върнем на англичаните.

Аз ги мразя тези шибани англичани. Цялото им имперско самосъзнание и манипулативна дипломация. Мразя и онзи дебел алкохолик Чърчил, който казва, че Европа свършва там, където си честитят банята и ядат шкембе чорба и то при положение, че до преди само 150-200 години англичаните изобщо не са се къпели, а за „високите“ вкусови качества на кухнята им знае цял свят. Мразя ги и задето са щастливи, задето си имат принцеса Кейт, която периодично ги дарява я с бебе, я със скромната си усмивка. Англичаните са доволни, пиейки бира в тъмни пъбове, гледайки футбол и бидейки част от това, което всъщност са, а ние нещастниците… живи да ни ожалиш.

зверства, майки, протест

Тези, които си бием децата и които умираме по пътищата, искаме да сме част от нещо, което не сме. Аз си мисля, че бъркаме основно, защото гледаме много телевизия, без да подбираме. Четем много глупости, без да подбираме. Интересува ни бебето на принцесата с вид на доволна селска домакиня, повече от децата ни вкъщи, а всичко е толкова елементарно, Уотсън. Щастието е въпрос на вътрешно усещане, а не стандарт на живот.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg