Аз съм Ценко Чоков! Вие кои сте?

0

Ден след поредното комедийно шоу, наречено ИЗБОРИ в България нещата започват да се нормализират. Всичко е по старому. Левицата е в будна кома, ГЕРБ – с нова порция електорални витамини, десницата – все по-вдясно, на ДПС в Делиормана само им е тясно, Атака с кроше и отвличане на вниманието от изборния провал и т.н.

Стотици ремонтирани пътища, пуснати фонтанчета, засадени борчета и велоалеи. Да, за велоалеи се усвояват лесно пари. В едно софийско село, близо до град Сливница, където не само че няма и един велосипед, няма и асфалт, но пък си имат велоалеи, които свършват е полето… в нищото. На фона на всичко това обаче, има една величина, която стои над всички. При това много гордо. Става въпрос за един кмет. И това не е кметът на София, Пловдив, Варна или Бургас, ами кмет на едно село.

Ценко Чоков, избори, Галиче

Ценко Чоков, кмет на с. Галиче

Селото това съм Аз. Така изглежда, че е положението там. Със самочувствието на кралска особа, пръв на село, далече от града кметът на село Галиче Ценко Чоков изби рибата. В този човек има заложено нещо толкова фолклорно и толкова проникновено за народопсихологията на българина, че е достоен за изучаване. Ценко Чоков има образът на мутра от 90-те. Вероятно, жителите на селото живеят още в тези времена. Там времето е спряло, другарят Живков вече го няма, но… Ценко е там. Кралят е мъртъв! Да живее Кралят. Така започва всичко преди 4 мандата или кажи-речи 16 години и продължава с печеленето на пети мандат за кмет на село Галиче.

Нас победата не ни изненадва. Тя беше повече от очаквана. Поне в едно българско село нещата не изглеждат толкова мъртви. Хората от Галиче живеят с реалната мечта, че след четири години ще отидат пак на екскурзия до морето, а след това, може би и до планината. Наречете го купен вот. Наречете го престъпление, но тези хора поне имат реален келепир от тези избори, за разлика от повечето българи. Ценко е техният герой. Техният спасител, техният туроператор, техният кмет. И тези селяни са склонни да му простят притежанието на луксозен мерцедес, кичозни дрехи, златни ланци, гривни и неприлично демонстриране на луксозен начин на живот в едно бедно българско село, защото са видели морето.

Ценко Чоков, избори, ГаличеВ тази толкова трогателна картинка има много сълзи и печал. Така живеят хората на село, с надеждата, че пак ще видят морето. Самият Чоков в типично свой стил отпразнува победата. Заобиколен от вокално трио, състоящо се от две лелки и от чичко, пеещи „Вечният кмет“, с чаша малцово питие в ръка, кожено яке с небрежно закачена лисица за яка и самодоволна усмивка. Ако някъде има култ към личността, то е в село Галиче. Там Цонко е над всички и над всичко. Няма Бойко, няма Путин, няма Обама. Цонко, а над него само – Дядо Боже.

И за да не изглежда всичко съвсем иронично, защото то не е, прочетете следното:

Ценко Чоков, избори, ГаличеСелският първенец хваща циганин по време на кражба, връзва го на стълб и го налага с бухалка за назидание. Легендата твърди, че сам е предотвратил кражбата на голям водопровод и жици.

Ценко е бил жертва и на атентат, оцелява, а после сам залавя извършителите и ги предава на полицията… на парчета. Кое е истина и кое не? В село Галиче циганин вече не краде.

Още нещо любопитно – става ли въпрос за болни селяни и лекарства, Цонко винаги е насреща. Не е отказал да помогне на нито един болен, парите после забравял да си поиска.

Ценко Чоков, избори, ГаличеТакава е легендата за кмета на село Галиче. Такава е реалността за българския живот. На село или в града нещата си приличат, кметовете също. Само един е различен, а дали е герой или престъпник – не знам. За второто решава законът, за първото – селяните от Галиче. А те са единодушни, не защото ще им дадат по 20 лева за глас, не защото ще ядат кебапчета, не е дори и за морето, а за отношението, което един селянин показва към съселяните си. Затова и никой няма да му търси сметка за луксозната кола и златния синджир. Може да е хвърляне на прах в очите, а може и да не е. Просто не всички си врат носа там, където не им е работа. На това му викам аз деликатна кражба. Изпипана.

Ценко Чоков е един истински български кмет, който не се крие зад грима и пудрата на градската община. Излишната префиненост му е чужда, нетипична. Ценко е себе си, а това се харесва. Ценко дава надежда на едно село, стотици други кметове и това не дават. Те дават кюфтета и двайсетолевки веднъж на четири години, а после кой от къде е. Един на полето, друг на канапето.

Вечният кмет е тук, за да Ви покаже колко струва човешката надежда – съзерцаване на морето и съпричастност. Странно или не, уважаеми кметове и политици, ще го видите пак след четири години и пак няма да сте си научили урока. Той е Ценко Чоков, а Вие кои сте, бе, смешници?

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg