Бабинден – празникът на новия живот

0

На един рафт в гардероба си баба ми грижливо беше подредила пешкири. Личеше си, че са изработени отдавна и с мерак – прекрасни шевици и цветове разкриваха усета на българката към красивото. Като деца често посягахме към тях, но баба не разрешаваше да ги пипаме, за да не ги унищожим.

Бабинден, ден на родилната помощСлед години се поинтересувах защо са толкова ценни и останах изненадана от разказа й. Били спомен от нейната баба – Лена. Уважавана от всички в селото, защото бабувала при раждането на децата. Прабаба Лена рядко се свъртала вкъщи, защото тогава се раждали много бебета. Близките на родилката я търсели и през деня, и през нощта. В дома на бъдещата майка прабаба трябвало да извърши редица ритуали, за да мине всичко гладко и бързо. Прекръствала се, запалвала кандилото, развързвала всичко завързано. Понякога нещата вървели идеално, но друг път се явявали проблеми. И всички разчитали на самоуката „акушерка”.

Бабинден, ден на родилната помощ

Въпреки умората, тя се чувствала истински щастлива, когато чуела бебето да плаче. След раждането пълнела стомна с вода и потапяла китка босилек в нея. Носела я в черквата да я освети свещеникът. После със светената вода измивала лицето на родилката. Остатъкът сипвали по малко във водата, с която къпели новороденото. Ритуалът се спазвал до 40-ия ден на бебето – периода за пречистване след раждането.

Бабинден, ден на родилната помощЗаради щастието, което давала на съселяните си, те й отвръщали с огромно уважение. На Бабинден изразявали цялата си обич към нея. Празникът бил изпълнен с много смях и веселие. Рано сутринта прабаба Лена посрещала младите майки у дома си. Под плодно дърво в градината те й поливали от менчета с прясна вода и потопен в нея здравец. Смятало се, че тази вода притежава пречистваща сила. Всяка жена подавала на „акушерката” сапуна, поливала й, а после я дарявала с един от чудно хубавите пешкири, които аз открих в гардероба на баба. На дясното й рамо трупали още ризи, чорапи, платно. От тях нищо не съм намирала в гардероба, тъй като веднага се разпределяли между близките на прабаба. Тя пък пращала дарове на новородените.

Бабинден, ден на родилната помощНа обяд булките и невестите от селото идвали отново в дома на „акушерката” за угощение. Всяка от тях носела прясна погача, баница, варена или печена кокошка, бъклица с ракия или вино. Моята баба каза, че си спомняла този празник и че тогава се чувствала изключително горда заради почитта, която всички изразявали към домакинята. Подреждали дълга трапеза, около която сядали всички и започвало буйно тържество – с много песни и танци. За децата обаче определяли друга стая, тъй като от виното и ракията „дамите” се освобождавали от задръжките. Хлапетата тайно назъртали през вратата на собата, за да чуят част от пиперливите закачки и да станат свидетели на сцени, които понякога били дори непристойни. Наричанията и припевките имали сексуално-символен смисъл, като целта била да се провокира близостта между мъжа и жената и да се родят повече бебета. Защото за предците ни най-важното били децата.

Бабинден, ден на родилната помощ

Празникът продължавал вечерта на селския мегдан. Накрая хорото се отправяло към дома на прабаба Лена, където „акушерката” получавала още дарове. Някои от тях моята баба запазила в гардероба си като скъп спомен – свидетелство за обичта и взаимното уважение  между хората. Докато ми разказваше, баба разстилаше пешкирите, за да се насладим на красотата им. В някои от шевиците сякаш виждах ръцете на прабаба Лена – ръцете, които са били призвани да даряват живот…

Още любопитни теми от автора Илияна Иванова може да откриете и в списание Life@CITY.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg