Илюзията като призвание и смисъл на живота – Факира Мити

0

Родът на нашия известен естраден изпълнител, с който Плевен е така прочут – Емил Димитров всъщност има корени от друго място в България – Лясковец.
Негов родоначалник е Димитър. Заедно с жена си са имали 11 деца и както повечето свои земляци и той се препитавал от градинарство. Имал е градини край Долна Оряховица, но решава да замине за Австрия, за да препечели повече от своя занаят. Установява се в българската колония край Виена и подобно на много свои сънародници, скоро започва да печели добре. Идва си в България само по коледите, а когато решава, че е събрал достатъчно средства, се връща и купува земя от турските изселници в Павликени. С 2000 дка земи и 800 дка гори Димитър става доста заможен земеделец и има възможност да изучи и осигури всичките си деца.

Най-големият му син – Димитър завършва търговската гимназия в Свищов и се захваща с търговия със зърнени храни, превозвани с шлепове от Русе. Но поради фалита на австрийската банка, където е вложил парите си, неговата фирма претърпява доста загуби. Той успява да спаси имотите си като ги продава, а след това купува обратно. Разпределя ги между сестрите и братята си, за да могат да се изучат и замогнат.

Факира Мити, Емил Димитров, илюзионист

Димитър и Атанаска Димитрови с трите си деца (най-високият е Мити)

Димитър става телеграфист и работата му налага да работи в различни градове на България. Жени се за Атанаска от Плевен и имат четири деца, от които живи остават само три: Димитър /Факира Мити/, Юли и Мирослав. Заради работата на баща си, те са родени в различни градове – Мити /р. 1910 г./ – в Павликени, Юли /р. 1913 г./- в Мездра, а Мирослав /р.1916 г./ – във Враца. От тях днес няма живи, но техните наследници продължават историята на рода.

Юли завършва средно образование в Плевен и работи в завод “Вапцаров”. Мирослав завършва средно образование в Плевен, а след това – висше търговско образование във Варна. Бил е 36 г. главен счетоводител, а близо половин век е активен участник в скаутското движение и, както сам признава – това е най-важното дело в живота му.

Артистичните му занимания са не по-малко важни от тези на неговия брат – Мити. Дълги години е имал състав от буфосинхронисти, с които е обикалял страната. По онова време това е един от първите състави, занимавал се с подобно самодейно изкуство и успехите им били големи. Мирослав Димитров става лауреат на орден “Кирил и Методий” за приноса  си в самодейността.

Факира Мити, Емил Димитров, илюзионист

Факира Мити

Историята за живота на известния български илюзионист – Факира Мити – Димитър Димитров Димитров е интересна, както и историята на неговото семейство. Самото име на артиста сякаш е една илюзия и е обвеяно в мистика, тъй като животът му е малко изследван.

Мити завършва гимназия в Плевен, но не го интригуват нито икономическите науки, нито търговията. Светът на загадъчното и необяснимото го привличат повече, отколкото реалните възможности да устройва живота си, а театърът със своята магия го кара да търси своето място в него. Издирва и чете окултни книги и още като ученик се интересува от телепатията и хипнозата.

По това време илюзионизмът в България се е ограничавал до простите фокуси на карагьозчиите, служещи за забава пред палатките на цирковете за привличане на публика. Новите постижения в тази област са били непознати и малко са зрителите на подобни гастроли  на магове от чужбина.

По това време в Плевен пристига известната румънска илюзионистка Мадам дьо Теп и дава сеанси в тогавашното кино “Одеон”. Това е събитие за малкия тогава град. Мити е привлечен от нейните умения, номерата й му харесват и той решава лично да се запознае с нея. Споделя с Мадам дьо Теп желанието да стане маг и след приключването на гастролите и заедно заминават за  Букурещ. Там Мити остава известно време и изучава илюзионистките умения. Като истински факир той забива игли в тялото си, допира с езика си нажежено желязо.

Става един от основоположниците на илюзионизма в България и до края на живота си е известен с артистичното си име Факира Мити. Негови ученици са Астор и Мистър Сенко.

Салоните са пълни за неговите сеанси и не е имало град или по-голямо село, където да не е бил и да не е изнесъл представления. Неговият брат Мирослав често го е придружавал на гастролите му и е бил негов касиер.

“Мити сам подготвяше реквизита за своите представления и осигуряваше своите помощници и асистенти – разказва неговият брат Мирослав. На сцената беше абсолютен професионалист – владееше винаги ситуацията и хората се тълпяха да го гледат само като видеха името му на афиша. Обичаше при сеансите си по телепатия да си избира човек от публиката, който е най-силен медиум. Не знам как го разпознаваше, но никога не грешеше – избраният от него точно предаваше мислите му и това предизвикваше голям интерес. Мити владееше и вентрологията – изкуството да “говориш със стомах”. Това го правеше с две кукли – Иванчо и Ганчо. Те говореха помежду си с различни гласове, всъщност диалогът го водеше един човек, който дори не си отваряше устата.”

Факира Мити, Емил Димитров, илюзионист

Факира Мити и Мадам Сизи

Личният живот на Факира Мити е свързан с неговата работа – и двете жени, с които е бил свързан, са част от екипа му. Първата му жена – Марита е хиромантка, с нея остава кратко време и се разделят. Според негови близки – защото не са имали деца.

По-късно се запознава със Сийка, момиче, което живее в Плевен през две улици от тях. Тя още учи в гимназия, но го покорява с красотата си и той я избира за своя асистентка. Това е бъдещата Мадам Сизи (или Сиси)  – известната негова асистентка и съпруга, която остава с него до края.

“Една вечер те дойдоха вкъщи –  си спомня брат му Мирослав. Сийка едва беше завършила гимназия и се познаваха отскоро.” Решихме да се оженим “- съобщиха те на майка ни и баща ни. Освен това, бяха решили и заедно да работят. Сизи участваше в най-известните му сеанси по хипноза и телепатия, а също и в един много сложен номер – като Хари Худини успяваше затворена в сандък и завързана с вериги да се освободи и да излезе. Те бяха винаги заедно – и в работата, и в живота. Бяха много сплотено семейство, странно или не – но според сина му Юли, Мити и Сизи починаха за една година (1989 г. – 1990 г.) – вероятно много силна е била връзката помежду им.”

Семейството има двама сина – Юли, който също става илюзионист и Емил – известният наш естраден изпълнител. От малки децата на артистичната фамилия заживяват с атмосферата на театъра и той остава тяхна съдба до края на живота им. Юли поема по стъпките на баща си като Мити-син и придружава навсякъде  известния си баща със своя програма и фокуси, както и във фокуси на баща си.

Факира Мити, Емил Димитров, илюзионист

Семейство Димитрови – Факира Мити, Мадам Сизи и малкия Емил

Емил проявява своята музикална дарба още като малко момче. Баща му го насърчава да се занимава с музика – купува му акордеон, намира му учител. Следи по-късно неговата кариера на певец и го подкрепя винаги и за всичко.

Факира Мити става известен и любим илюзионист не само в България, но и в чужбина. За своите умения получава не само аплодисменти, но и награди. През 1939 г. след международен фестивал на илюзионистите в Париж става носител на голямата награда – “Златният ключ”. Прави гастроли в Югославия, Чехословакия, Румъния, Съветския съюз. Неговата „колекция” от илюзии непрекъснато се обогатява. След едно посещение в Холандия се връща с нови фокуси, които допълват известните му до този момент умения.

Работата му е свързана и с българските циркове, най-много с цирк “Олимпия” на Лазар от Добрич, а също и с варненския цирк. Половин век продължава своята кариера на известен български маг и за нея той е носител на Народен орден на труда – златен, почетен член е на Клуба на илюзионистите в България. Заради уникалните си способности и известност е любимец на Тодор Живков.

Факира Мити умира през 1989 г. Последователите му и днес удивляват със своето майсторство публиката, а повечето от тях – като Астор, са ненадминати с майсторството на своите илюзии.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg