Ин и Ян – вечната битка между Добро и Зло

2

Символът Ин Ян /наричан още Tai-Chi  – Тай Дзи/ произхожда от Древен Китай и представлява вярата, че всичко във Вселената се състои от две противоположни сили. Те се допълват взаимно. Ин винаги съдържа потенциала на Ян и обратно, т.е.

Ин и Ян са противоположни като всеки от тях има в себе си част от другия.

ин и ян, Тай ДзиНищо във Вселената или в живота, не е просто черно или бяло.

Във всяко зло съществува по малко добро и обратното и те са в постоянен водовъртеж, чрез който поддържат баланса на Вселената.

И до ден днешен с този термин се борави в Китай в области като китайска медицина, бойни изкуства, философия, религия и пр.

С популяризирането на китайската култура тази символика завладя и другите континенти.

Основната философия на Yin Yang (Ин и Ян)

Според Ин – Ян философия на вселената и всичко в него е същевременно както постоянно, така и циклично. Една сила доминира и след това се заменя с противоположна сила. Тази дейност продължава постоянно и се повтаря с течение на времето. Примери, илюстриращи философията на Ин и Ян, включват:

Живот и смърт

Небето и земята

Ден и нощ

Тъмно и светло

Здраве и болест

Бедност и богатство

Зима и лято

Символът на Ин и Ян, известен също като Тай Джи се състои от кръг, разделен по равно на бял и черен участък от S-образна крива. В черния участък има малък бял кръг  и обратно – в белия има черен.

ин и ян, Тай Дзи

Черният цвят е женски, пасивен, интуитивен, илюзия, Луна, тъмен, студ, подаване, движението надолу, нощ, мек, тишина, река.

Белият цвят е мъжки, активен, логичен, просвещение, ярък, слънце, светлина, създаване, господство, възходящото движение, силен, горещ, твърд, планина.

Въпреки широката си популярност и многото философски съждения на тема Добро – Зло, балансът на Вселената и пр. много малко внимание се обръща как точно е възникнал този символ.

Символът на Ин и Ян има своя произход в I-Ching – Енциклопедия на Промените.

Тя е една от най-старите книги в китайската философия и се занимава с природни явления и техните сезонни цикли. От постоянните промени и трансформации в природата, I Ching се опитва да извлече неизменни правила за организиране както на космоса, така и на нашето съществуване. Наблюдението на небесни феномени е от основно значение за I-Ching. Например при наблюдение на хвърлените   сенки от слънцето и записване на позициите на Голямата мечка през нощта през цялата година, древните китайци са определили четирите посоки на света – Слънцето изгрява на изток и залязва на запад. Посоката на най-късата сянка измерена в даден ден посочва юг. През нощта, полярната звезда показва север.

ин и ян, Тай Дзи

Символът на Ин-Ян е здраво свързан с годишния цикъл на Земята около Слънцето и четирите сезона, произтичащи от него.

За да се изследва този цикъл, древните китайци са използвали прът, който е поставен перпендикулярно на земята, както е показано на фигурата. С това приспособление древните китайци са били в състояние да записват точно позициите на сянката и да се разделят годината на различни секции. Те открили също, че дължината на една година е около 365,25 дни.

simvol-tai-chi

фиг.1

Освен това, те разделили кръга на годината на 24 сегмента, включително на пролетно равноденствие, есенно равноденствие, лятно слънцестоене и зимно слънцестоене. Те използват концентрични кръгове около полюса, които им помагат да запишат дължината на сянката на слънцето всеки ден. В резултат на това те са измерили най-късата сянка по време на лятното слънцестоене и съответно  най-дългата сянка е по време на зимното слънцестоене. След свързването на измерени точки и затъмняване на частта, която се простира от лятното слънцестоене до зимното слънцестоене (Ин), са достигнали до посочената диаграма. (фиг.1)

Фигурата представя нагледно доказателство, че първоначалното символа ин-ян описва промяната на дължината на сянката на пръта по време на една година. Белият район на символа на Ин-Ян обикновено се нарича Ян. Той започва в зимното слънцестоене и показва започващо доминиране на дневна светлина през тъмнината.  Древните китайци го асоциира със слънцето (или мъж). Съответно, тъмната част на символа Ин-Ян представлява Ин, която започва с лятното слънцестоене. Ин показва започващото господство на тъмнината над дневната светлина. Ето защо древните китайци го свързват с Луната (или жена). Имайте предвид, че формата на символа на Ин-Ян също зависи от елиптичната ос, под която се върти земята. В резултат на това могат да се видят четири различни времена през годината. (фиг.2)

ying-yang-slancestoene

фиг.2

През 2000 година, на наклона на оста е около 23◦26‘19“ . Ъгълът не е стабилен и може да се промени с течение на годините. Това се дължи на различните сили, които са упражнявани от органите в Слънчевата система на земята. Наклона варира между 21◦55‘ и 24◦18‘ рамките на период от 40, 000 години (Wikipedia, март 2008 г.). Например 3 000 пр.н.е.,ъгълът на оста  е бил около 24◦1‘6“. Ето защо древния китайски символ Ин-Ян изглежда малко по-различен в сравнение с модерния Ин-Ян. (фиг.3)

ин и ян, Тай Дзи

фиг.3

В днешно време не се замисляме много над смяната на сезоните, дължината на деня /нощта, посоките на света. Разполагаме с изобилие от храна, която не сме задължени да произвеждаме сами. Разполагаме с изкуствени слънца, които да ни светят. Светът се превърна в подобие на село, където е трудно да се изгубиш. Но дали не разрушаваме сами баланса, стараейки се да има единствено Добро, поне според нашите представи?

Източници: Wikipedia, Feng-shui, Chinese calendar

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


2 коментара

  1. Според китайците посоките на света не са четири, както пише тук. Има и още една-ЦЕНТЪР. Иначе според учението за ИН-ЯН, пространството има осем измерения:напред-назад, ляво- дясно, горе-долу, навън-навътре. ИН не символизира никакво слънцестоене, а е означение за най-, най-,най-, най-малката частичка, която се умножава на себе си и така поражда ЯН, който от своя страна се умножава на себе си и поражда ИН. Това е най-старата философска школа-ИН-ЯН.

Коментирай в Delo.bg