Андрей Романов на 90 пред delo.bg: „Идеята за социална справедливост живее и сега в мен“

0

Дългогодишният кмет на Плевен и почетен гражданин на града Андрей Романов днес навърши 90 години. В продължение на 8 години – от 1971 г. до 1979 г. е на кметското място и през неговите два мандата са построени едни от най-значимите за града културни и икономически обекти, между които станалата емблематична за града Плевенска панорама и водната каскада в центъра. Ето какво сподели Андрей Романов пред Цветанка Христова навръх юбилея си за читателите на delo.bg!

Андрей Романов на 90– Г-н Романов, започнали сте да се занимавате с политика твърде рано – на 18-годишна възраст. Тогава едно обществено устройство се е сменяло с друго, съвсем ново и различно. На тази възраст за какво мечтаехте?

Животът ми започна в едно друго време и тогава като деца вярвахме на това, което ни се внушаваше от училището и обществото. За царската династия по онова време учехме само добри неща. Когато почина цар Борис III, бях ученик и си спомням, че събитието ни разтърси като една голяма трагедия. Но по-големите от нас говореха и за друго – за национална катастрофа, за участие във войната. Започнах да разбирам, че съществуват и други неща, които трябва да се знаят за царското управление. Ние мечтаехме за един по-добър свят, съзнавахме, че Русия е велика сила и ще победи. Вече имаше и партизанско движение. Посрещнахме Девети септември 1944 г. с убеждението, че нашите мечти ще се сбъднат. Идеята за социална справедливост беше много подкупваща – тази идея живее и досега в мен и съм убеден, че винаги ще е така. Изпитвах огромно удоволствие да удовлетворявам нуждите на хората, особено когато това зависеше от мен.

Спомням си толкова щастливи моменти от времето, когато бях кмет и много молби за жилища на хората бяха изпълнени.

Една жена дойде при мен специално да ми благодари, че децата и вече нямат нужда от лекар, защото новият им дом е уютен и здравословен. И не само тя – много хора бяха щастливи от това, че имат дом и сигурност, а това правеше и мен щастлив, удовлетворен от работата ми. Винаги съм искал и съм се стремил да взема и приложа най-доброто, което съществува не само в нашето общество, а и в други общество и времена. Спомням си как при едно посещение в Италия се срещнахме с един италиански бизнесмен, който подробно ни разказа за работата си. “В моята фирма не работят бедни хора” – заключи той. Когато посетих и тамошните пазари, видях на какво висше качество е продукцията и как се търгува, възкликнах: “Ето, това е демокрация и истинска социална справедливост!” А един от моите спътници от България, който ме придружаваше, ми каза тихичко: ”Това е така, всички го виждаме и тук можеш да го кажеш. Но у нас не бива да говориш така, че нали се сещаш какво може да се случи…”

– Кога ентусиазмът на българина да строи социализъм се смени с апатия?

Ентусиазмът се появи в края на 40-те години и продължи до края на 50-те.

Хората имаха голяма вяра в по-доброто бъдеще, работеха задружно и с голямо усърдие – и в промишлеността, и в селското стопанство. Правеха го не толкова за пари, а от патриотизъм.

Спомням си един случай в с. Оряховица, където кооператорите бяха изпълнили плана си, но заради износа на домати се налагаше да го преизпълнят. А това изискваше и повече труд, защото тези домати се подреждаха по специален начин, като за това не се плащаше допълнително. Аз ги помолих да вложат усилие , те проявиха висока отговорност и се справиха. Промяната на хората в отношението към работата не настъпи изведнъж. Може би се усети най-вече в края на 70-те год. Що се отнася до ТКЗС-та, не бих казал, че това е най-удачната форма за устройство на селското стопанство, особено тяхното окрупняване под формата на АПК. Това прогони много млади хора от селата и това не се отрази добре на икономиката.

– Обикновените хора са ви имали голямо доверие. На какво се дължи това?

Не съм сигурен, че всички са ми имали доверие, но съм работил и съм се отнасял човешки с хората. Не съм се карал с тях, дори когато съм им правил забележки, защото никой не обича да бъде руган, даже и да не е прав. Дори ги насърчавах да споделят мислите си за различни въпроси, свързани с работата. На мен дори ми харесваше някой да каже: “Аз не съм съгласен с това и това.” Много хора са се чудили как понасям да ми противоречат и дори – да ме критикуват. Но

аз бях доволен, когато хората имаха свое мнение и го споделяха с мен.

– Централизацията в управлението е била голяма пречка за развитието на страната. Вие как се справяхте с това, имахте ли възможност да я заобикаляте?

Георг Спартански

Георг Спартански

Разбира се, не биваше да се съгласяваме с всичко, което се диктуваше отгоре. Но пък и не беше лесно да се противоречи на някои управленци от централната власт. Що се отнася до работата на кмета, над мен тогава имаше три инстанции: Окръжният комитет на партията, Градският комитет на партията и Окръжният народен съвет. Когото разговарях с новоизбрания кмет – Георг Спартански, му казах следното: „Преди време ние имахме пари, но нямахме свобода. Сега вие имате свобода да правите каквото искате, но нямате пари.” За всяко едно нещо, което е трябвало да се направи за града, аз трябваше да се съветвам с тия три инстанции, в които често пъти хората нямаха и понятието и, и знанията, за това, какво трябва решават. Но аз винаги съм бил настоятелен, особено – за важни и необходими за града проекти. Заради това доста съм бил подлаган на критики, но аз никога не съм премълчавал своето несъгласие с тях дори на събрания в тяхно присъствие. Най-много от всички пороци ненавиждам ласкателството – подмазвачите са ми били извънредно противни хора. Те нямат собствено мнение и чакат да чуят това на началника си, за да го повторят.

– Били сте кмет четири мандата – два на Плевен и два – на Долна Митрополия. Колко време може човек да заема такава длъжност, без да се изхаби?

Според мен, 8 –10 години са пределно достатъчни за един кмет, дори са малко множко. Човек се уморява, изхабява се, спира да ражда нови идеи. Това съм го казал на всички, които сядаха на кметския стол. А пък и човек се опива от властта, иска му се да управлява все повече и повече. Властта е притегателна сила за много хора. Понякога съм бел свидетел на доста неприятни и срамни домогвания за кметските места. Спомням си следния случай от последните избори. Срещнах се с една жена, която беше кандидат за кмет в едно от близките села. Тя беше на възраст около 50-те и никога не си беше имала и понятие от управление и политика. Когато споделих с нея своите съмнения, че едва ли ще се справи, ако бъде избрана, тя ми заяви съвсем откровено: “Знам, че е така, но има пари в тая работа”. Това ми прозвуча толкова цинично: значи тя не мисли за работата си и какви планове за бъдещето на селото ще направи, ами се интересува единствено от изгодата.

– Кой от плевенските кметове се е съветвал за проблемите си с вас?

Всички са идвали при мен с въпроси и за съвет – и Петко Цолов, и Румен Петков, и Найден Зеленогорски. А Румен Петков и сега ми се обажда по телефона. Макар и похватите му да бяха по-твърди, той беше изключително деен като кмет.

– Какъв според вас трябва да е подходящият кмет и вие бихте ли се кандидатирали сега?

Подходящият кмет трябва да бъде човек, който разбира и се справя много добре с управлението и организацията на икономиката и земеделието – ние сме земеделски район. Трябва да се създадат нови работни места, а стоките да са конкурентноспособни. Ако аз бях кмет, щях да обърна внимание на машиностроенето и енергетиката, бих вкарал нови, модерни машини и технологии. С шивашка промишленост един град не може да има сериозен напредък. Но екипът на кмета трябва да е много добре подбран и да се състои най-вече от икономисти. От особено значение и може би

най-важното е един бъдещ кмет да има висок морал – да бъде изцяло отдаден на обществото и на своя град.

Що се отнася до мен и моята кандидатура, мисля, че 81 години не са подходяща възраст за кметска работа. Виж, ако бях на 60, друго щях да отговоря.

– В личния си живот вие сте скромен човек. Какво ви липсваше тай-много от обикновените човешки радости?

Липсваше ми време за семейството. Често отсъствах от къщи, отделях малко внимание на децата си. Спомням си по времето, когато се строеше Панорамата, се е случвало по цял месец да не ги виждам. Сега сигурно бих организирал другояче работата и свободното си време. Но тогава беше така –

за кратко време се стремяхме да направим повече неща и ставаше така, че не мислех първо за себе си.

Смятах, че един кмет трябва максимално да е полезен за града си и хората.

– Познавали сте много от ръководителите на държавата по време на социализма. Какво ви беше впечатлението от тях – от Георги Димитров до Тодор Живков?

За мен Георги Димитров беше велика личност, героят от Лайпциг. Аз благоговеех пред него. Само веднъж съм се срещал с него и бях изненадан, че може да бъде толкова обикновен и земен човек. Разговаряше с нас като с равни и не се държеше надменно. Може би от следващите управляващи най-добро впечатление ми правеше Станко Тодоров. Беше изключително достъпен и интелигентен човек, съветваше се с нас и се стремеше да избира най-правилните решения. С Тодор Живков съм се виждал единствено при посещенията му в Плевен. Спрямо града не е поемал конкретни ангажименти, но това не беше и негова работа.

– А случи ли се да се разминат вашите мечти с действителността?

Не смятам, че е имало пълно разминаване, макар социализмът като модел да не беше съвършен. А главното му несъвършенство се състоеше в това, че хората не бяха стимулирани и нямаха вътрешна потребност от изява. За това не бяха използвани всички положителни налични модели на типовете общества, дори и на капитализма.

– Премълчахте ли нещо в книгата си “Време за мечти, време за дела”?

Андрей Романов на 90Разбира се, не всичко успях да вместя в нея. Например, не написах нищо за плевенския театър, а той има 150 годишна история. Ще се радвам някой да го направи в бъдеще, той заслужава. И много неща от плевенската история има нужда да бъдат написани, бих се радвал да прочета книги на тази тема. И град Плевен заслужава по-добро бъдеще, защото има потенциал за това и той трябва да бъде използван.

Честитих юбилея му и на свой ред му пожелах да види Плевен обновен и изпълнен с живот, такъв, какъвто го помни в миналото. „Горещо желая да видя града си променен и оживен – възкликна той. – Тук бяха подготвени толкова специалисти, които биха били нужни на една бъдеща развита икономика. Повечето, за съжаление, вече не са в България. Те не можаха да останат, защото за тях тук няма препитание. Дано младите хора да видят един нов и процъфтяващ град, такъв, какъвто го оставих аз.”

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg