Андрей Пантев: С Независимостта захвърляме последните духовни и юридически фесове

0

Премиерът Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе в нощта срещу 22 септември 1908 г. Всички заедно поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“, а Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

Църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново, където е обявена Независимостта на България

Църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, където е обявена Независимостта на България

Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. От 1975 г. преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист по „Нова история на България“ и по „История на международните отношения ХIХ-ХХ в.“. Проф. Пантев е бил 3 последователни мандата депутат. За читателите на delo.bg историкът разказва за смисъла на Независимостта, обявена преди 109 години. 

Андрей Пантев, Ден на Независимостта

проф. Андрей Пантев

– Проф. Пантев, независими ли сме днес българите?

Понятията „независимост“ и „демокрация“ в момента са подложени на една съмнителна смислова корозия. Независимост означава онова качество, при което се взима най-доброто и ползотворно решение. Независимостта не е самоцел, тя не е средство да се покаже колко си значим и да вземеш трагически решения. Поради това 1908 година отхвърляме последните духовни и юридически фесове, стоящи на главите ни в резултат на едно продължително многовековно и враждебно владичество. От там нататък България се появява като равнопоставена държава на европейската политическа карта, не само като географско понятие, но и като юридически равна и с влияние. Що се отнася до днешната ни независимост, трудно в наши дни се постига такава. Въпросът е до каква степен нашите съюзнически отношения в НАТО и ЕС не ни правят малко по-зависими, отколкото се чувстваме днес в Деня на независимостта.

– Имало ли е период в българската история, в който сме били наистина независими?

– Много малък е бил този период. Нека не забравяме, че едни от най-съдбоносните решения, които взимаме през 1912-13, присъединяването към Тристранния пакт, са взети в условие на независимост, което не означава, че сме взели правилните решения.

Независимост– Не трябва ли Независимостта да бъде национален празник на България?

– Този ден не се е празнувал не само преди 10 ноември, не се е празнувал и преди 9 септември. Смята се, че 22 септември 1908 година вече е закономерен, естествен и продукт на нашите революционни движения, на априлци, на опълченци, на освободителната война и най-вече на Съединението. Той завършва с един юридически акт, който потвърждава нашите страдания, но и ни дава място под небето на Европа. След 1908 г. до 1913 г. настъпва звездния миг на българската държава, която става най-значимата на Балканския полуостров. Без 3 март нямаше да се случи Съединението, нямаше да има какво да се съединява и нямаше да бъде възможно да се обяви независимост на една съществуваща държава през 1908 година.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg