137 години от рождението на Йордан Йовков

0

На 9 ноември отбелязваме 137-години от рождението на Йордан Йовков – един от най-големите ни писатели, наричан заслужено класик на българската литература. Биографията му е доста пъстра – от родната Жеравна, Котел, София до неговата голяма любов Добруджа. Живее във време на непрестанни войни, в които бива неколкократно мобилизиран, затова не малка част от творбите му са на военна тематика. Освен като военен кореспондент Йордан Йовков работи като редактор на списание, учител, библиотекар, сътрудник по печата. Умира мъчително след тежка операция, при която му откриват рак на жлъчката и стомаха в напреднал стадий.

Неговите къси разкази, за които той е признат като неповторим майстор, са превеждани на повече от 25 езика, някои дори на 37! Сред по-известните му произведения са сборниците „Вечери в Антимовския хан”, „Старопланински легенди”, „Последна радост”, „Ако можеха да говорят”, романът „Чифликът край границата”, драмите „Албена”, „Боряна”, комедията „Милионерът”.

Светът на Йордан Йовков минава през сърцето на българската душа, защото той я описва с неповторима топлина и любов.

В своята измислена художествена действителност той създава свят на красиви и чисти човешки взаимоотношения, в които тъгата и несгодите са чест гост. Писателят надгражда своите естетически въжделения над една не дотам справедлива действителност. Осезаема е романтичната му душа, когато описва любовните трепети на героите си. Разказите на Йордан Йовков се поглъщат от съзнанието като живителна течност, която събужда сетивата на друго, извън вселенско ниво. И раждат неподозиран пиетет за чистота и духовна топлина. Досущ като топлите житни полета на Йовковата Добруджа.

„Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:

– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.”

Из „По жицата“

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg