Дорина Ташева и алхимията на храната

0

Спомняте ли си приказката за Снежанка и седемте джуджета? Как си представяхте героинята? Висока, стройна, с дълга черна коса и широка усмивка?

Дорина Ташева Аз пък я видях на живо. Представям ви нашата приказна героиня днес, до която, ако се докоснете, ще останете пленени завинаги. Не само от външността ѝ, а и от интелекта и таланта на фантастична готвачка. Нейното име е Дорина Ташева. Завършила е психология, психотерапевт, Рейки Мастер, главен готвач и съосновател на здравословен кетъринг „Камаяти хелти китчен“, изучава билкарство, за да може да служи по-добре на Доброто и помагането на другите. Тя е и майка за пример. В работата си е съчетала умението да чете човешката душа и да твори ястията си, така че да отговорят на изискванията и вкусовете на всеки. Но предлага само здравословна храна. Изследванията ѝ в областта не спират и тя изучава силата на подправките и билките, за да направят ястията ѝ не само вкусни и полезни, а и лечебни. Открила е алхимията на храната. Ето какво споделя шеф Дорина за своите изследвания:

Всички сме чували за видовете темпераменти и техните разновидности. В психоанализата рядко можем да срещнем темперамент в чист вид. Всеки човек е комбинация от два или повече типа. Сложността на личността не може да се редуцира до просто един от четирите типа.

Няма добър или лош темперамент. Ние сме комбинация от различни качества, емоции, таланти, които ни правят уникални индивидуалности. Всеки от нас отразява себе си, душата си, Божественото семе, което носи дълбоко в сърцето си.

Безусловно вярвам, че всеки от нас се ражда Добър, на другото се научаваме с негативните и болезнени опитности, които формират и бележат личността на всеки от нас по един или друг начин.

Като психолог и като готвач, обичам да виждам хората в краските на различните вкусове, билки и аромати, да ги усещам в дълбочина и да ги „изпивам“ като ароматно кафе.

Човешката природа е необятна сама по себе си, има дълбочина. Точно както и света на подправките. И всеки има неговия вкус, неговия аромат.

В работата си като терапевт успявах да се докосвам до дълбините на различните човешки души, да усетя защо повтаряме заучени деструктивни модели и как всеки момент носи възможност за промяна… а силата в винаги в нас!

От дете имам изявен стремеж да опознавам и наблюдавам поведението на хората. Още от малка имах ясни и точни усещания, поради силната интуитивност на детската чистота. Но тогава не съзнавах, че всеки избор, желание, вкусово предпочитание са израз на нас самите, на нашите личностни качества. И е напълно нормално да е така, защото

вътрешният и външният свят са дълбоко свързани.

За това осъзнаване, ми помогна много работата ми като готвач и общуването с всеки. Индивидуалният подход към хората е много важен за мен и за философията на работата ми, защото

не е въпросът в това само да продам храна на някой. Въпросът е да подаря храна и за Душата му!

Дорина ТашеваМоята невероятна баба (на снимката) ме научи много за храната и готвенето. За нея храната беше чиста форма на Любов! Тя остава на 2 г. без майка. Баща ѝ се жени повторно за жена, която оставя баба ми и сестра ѝ без храна, заключени в мазето. Израснали са в глад и лишения. След като баба ми създава свое семейство, за нея да дадеш храна беше свещен акт, това го осъзнах като пораснах. Тя имаше различно отношение към храната. Влагаше много в нея и това научих аз. Това е моето наследство от баба. Няма да забравя как мащехата ѝ един ден дойде в дома ѝ и я молеше за храна, защото биологичният ѝ син… я държеше в мазето заключена без храна!!! Тогава баба я нахрани, сложи я на масата си. Погрижи се за нея! В онзи момент аз поисках като порасна да бъда като нея – най-добрият човек на света. Тя казваше „гладна няма да останеш, от нищо нещо ще направиш“ и ми подари тефтера си с рецепти, защото обичах да готвя…

Също така си спомням една красива история…

Храната е емоции, спомени, любов… Всеки аромат ни отнася в спомен – любим или не толкова… Всяка хапка „почуква“ на различни нива и вади прашасалите емоции в нас.

Най-силно въздействие за мен ще носи не някой изкусителен или сладък продукт, не кой да е друг, а именно пресният лук!

лукът, ракЛукът и ползите за здравето ни от половин глава на ден

 

Как в градината с баба садяхме и беряхме, а след време най-любящият готвач намаза по филия с масло, сол и чубрица и откъсна от градината пресен лук, изми го и седнахме да се нахраним заслужено след дългата работа. Няма да забравя този вкус на най-простичката, но най-вкусната храна – именно тогава се влюбих в магията ѝ.

Помня как баба ядеше лукът отзад напред и попитах защо…

Тя каза: „Защото оставям най-сладкото за накрая.“

Дорина Ташева

Може би затова

превърнах хобито си в професия – да отварям „кутията на магията“ всеки ден с някой аромат, подправка или… пресен лук!

С годините започнах да си правя експерименти и проучвания с клиентите. Опознавах ги. Забелязвах сходни черти на поведение в хората, които обичат много сладкото (тук бях вдъхновена от моята сестра Петя, която от дете е с преобладаващ такъв вкус и с усет към радостите на Живота). И така още, докато работих в Испания, започнах да правя това проучване, водена от лични мотиви и стигнах до наблюдения върху стотици клиенти и индивидуалности. Все още продължавам да го правя, променям и допълвам. Никога не съм предполагала колко надълбоко ще свържа психологията с храната в живота си.

Дорина Ташева

Бях 5 клас, когато прочетох една малка книжка на Петър Дънов, която намерих в богатата библиотека на майка ми – „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Толкова бях пленена от думите на Учителя, че казах тогава на родителите си: „Аз ще уча психология.“ И така стана. Това е била моята мечта. Но тази професия в България бе непосилна да ми докарва необходимите доходи, за да отгледам дъщеря си. В чужбина, без да го планирам, хобито ми стана професия. Често ме питаха, след като започнах и да уча готварство: „Защо готвене? Какво е общото между психика и храна?“. Не знаех точно какво е, но виждах, че са важни за мен. С времето те се преплетоха толкова силно, че са неразривно свързани в мен.

Петър Дънов10 съвета на Петър Дънов за здравословно хранене

 

Защото несъзнателният ни избор за определен вкус, често е свързан с емоционалния ни свят. Разбира се, тези избори израстват с нас и се преобразуват. Но почти винаги има един доминантен. Както при класическите видове темперамент, така и при тези – ние никога не сме само едно нещо.

Дорина Ташева

Моето проучване нарекох „Темперамент на вкуса“. Основните вкусове са 5 – солено, сладко, кисело, горчиво и люто.

Най-малко проучване имам върху горчивия вкус, понеже рядко се срещат хора със силно изразено предпочитание към него. И въпреки това, имам наблюдения, че този тип хора са активни, упорити и динамични по природа.

Киселият вкус се доближава (не съвпадат, а се доближават) до сангвиничния тип темперамент. Това са ведри и весели хора, искрени, оптимистично настроени, открити. Но те са не много постоянни в действията си.

Сладкият вкус е близък до меланхолика. Те са чувствителни, емоционални, по-предпазливи, предпочитат спокойствието, всеотдайни, търпеливи. Тяхната висока емоционалност често ги натъжава, но това определено не ги прави меланхолични в широкия смисъл на думата. За мен това са най-добрите хора, с големи сърца и висок праг на емпатия. Много добре премислят крачките си. Това е най-проучваният вкус от мен. Не случайно казват „Благ като мед“.

Соленият вкус свързах със стабилността. Това са силно устойчиви хора. Близък е по характеристика до флегматика. Но тук не винаги соленият темперамент попада в графа „бавно темпо“. По-скоро става дума за уравновесеност., спокойствие, самообладание. Тези хора са верни и предани.

Лютото е близко по черти до холерика. Тези хора са по-темпераментни. Много усърдни в работата си и в преследването на цели, амбициозни. Творят с ентусиазъм. Това са силно изразени работохолици. Прагът на емоционалност и тук, както и при сладкия темперамент, е много висок. Но за разлика от сладкия – лютивият тип може да те „подпалят“ и в положителен, и в негативен смисъл.

Това са леки щрихи, помагащи да разберем себе си.

Темпераментите не са крайна диагноза, а компилация от аромати, които с годините комбинираме различно.

Не случайно е казано:

„Ние сме това, което ядем!“

Но и още толкова много неща! Не сме били научени на най-важните неща в живота си – как да ги усещаме, разпознаваме, нямаме инструменти за справянето с тях.

Най-важната съставка за здрав и щастлив човек е любовта към себе си, към другите и подкрепящата мрежа от хора (семейство и приятели).

Ние не умеем да обичаме себе си, а това води до не толкова добри избори във всекидневието ни. От празна купа няма какво да дадем, затова е важно да „нахраним“ първо себе си, собствената си душа, сърце и емоции. Тогава ще умеем да „чуем“ вкуса на другия и да го нахраним правилно.

Всеки един миг е ново начало да сътворим себе си по нов начин, да открием автентичния ни вкус и ястие, което да изберем съзнателно с Любов!

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg