„Непоискани дълбини“ на Динко Динков – глътка морска синева

0

От чашите с море се замъглява

                                                                                                        представата, че има свобода.

Аз пиех и изпитвах непрестанно

                                                                                           непреодолима жажда…

                „Непреодолима жажда”

„Непоискани  дълбини“ – „книга на талантлив поет, пределно чувствителен, откровен и понякога уязвим. И пределно честен – в чиито стихотворения непреживяното, непочувстваното, неусетеното и фалшивото нямат място. Неизмислена поезия, очакваща среща с читателите!“

Ваньо Вълчев – поет

Наричат го „талантлив маринист“, а последната му стихосбирка е посветена именно на морето – но не онова, което гали, приласкава и оцветява ваканциите ни. Динковото море е различно – тежко, мълчаливо, необятно. Море – съдба. Море – изпитание. Дълбините му не са онези романтични дълбини, изпъстрени с коралови рифове и многоцветни морски обитатели, а хладни и тъмни обятия, които поглъщат копнежи, страхове, човешки съдби и непоискани признания.

„Непоискани дълбини“ на Динко Динков е глътка морска синева, в която се оглеждат радостта от тленното съществуване и несъгласието с грапавините на света” –

пише Георги Николов в критическата си статия „Единствено вълните ме прегръщат”.

Динко Динков

Редакторът на „Непоискани дълбини“ Ваньо Вълчев представи книгата пред Бургаската общественост пред пълна зала с ценители на изящното слово.

“Всяко докосване на поета до морската стихия е като задъхан порив, като раждането на една неистова взаимност, като разтърсващо завръщане в утробата, готова да те приеме, защото си нейна рожба” –

споделя известният бургаски творец за поетичните търсения на Динко.

Според издателя Денчо Михов:

“поезията на Динко Динков, без преувеличение, е явление в съвременната маринистична литература. Ако сега неговите творби се вписват удачно в общата картина на родната маринистика, то в съвсем обозримо бъдеще, неговите разкази и стихотворения, посветени на морето и морските стихии, ще бъдат водещи и определящи насоките в маринистичния жанр.”

Динко Динков, Уморен„Уморен“ от плуване през голямото море на доброто

 

Митко Новков открива, че „морето в неговата поетика не е море на възторг и въодушевление, както е при Христо Фотев, нито на споделена и поради това не толкова самотна самота… неговото море е самотно и уплашено, самотно и заплашено – море, което стои беззащитно пред набезите на хората, забравили всъщност, че произходът им води началото си тъкмо от морето, тъкмо от водата:

Корабите с тралове излизаха

 от кея и мазутните юмруци

 заблъскаха по гнилото корито

 на газещата в тинята дълбачка

 която плю през трюмовете кръв”.

Четеш стиховете му и се сещаш за морето в картините на художника Александър Мутафов – сиво, нерадостно, прибойно. Затова в неговия поглед морето е патосно, т.е. страдащо: то е като Иисус, подложен на ударите с бич в деня Разпети Петък – “Разпятие”. Динко Динков събира в стиховете си по уникален начин морето и вярата, отъждествява ги: той вярва в морето и затова е вярващ, той има вяра и затова пише за морето…”

На премиерната вечер Татяна Йотова, бард и поетеса, изпя песента „Поетът и неговата стихия” по стихове от „Непоискани дълбини“, а в залата бяха и представители на писателската общност, на Община Бургас, на Кметство Обзор, на РУО – Бургас, певецът Жан Шейтанов, бургаската актриса Невена Цанева, която прочете част от стихотворенията, поетесата Яна Вълчева, колеги и ученици на автора, който преподава във Вечерна гимназия „Захари Стоянов“ и в Морското училище „Свети Никола” в Бургас.

В няколко бургаски медии, както и в интернет пространството бяха публикувани статии, свързани с творчеството на Динко Динков и по-конкретно с излизането на новата му стихосбирка на бял свят. Повече за нея можете да прочетете в страницата „Непоискани дълбини“ във Фейсбук, а самата книга ви очаква в книжарниците „Български книжици“, „Божич”, „Сиела” и „Хеликон”, може да си я поръчате от сайта на издателство „Либра Скорп” или с лично съобщение към Динко Динков в профила му във Фейсбук.

И ще завърша с едно наблюдение на Ваньо Вълчев:

„В последно време неколцина автори от нашия град, неколцина поети, започват да излизат от щампите на предишни поколения, да откриват нови гледни точки към морето, за да го пресътворят такова, каквото е в очите на съвременника ни днес, какъвто смисъл то има за нас сега. Едни успяват да го възпеят със свой глас, да ни го представят по свой начин – интелигентен, емоционален, мъдър. Други успяват по-малко. Винаги и във всичко е така. За моя радост, Динко Динков е написал стихотворения, които успяват да ни убедят в неговия безспорен поетичен талант, да ни доближат до неговото верую, и в онова, на което простичко казваме дарба. Защото, ще го цитирам за последно:

Пред затвора да бъде щастлив
е избрал да остане на воля…

автор за delo.bg: Зорница Раданова

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg