Мълчаливи герои

0

Във време, когато статистиката и медиите съобщават за поредното „село призрак”, изчезнало от картата на България, за демографския срив и пренаселването на столицата за сметка на селата и малките градове, една съвременна идея вдъхна нов живот на село Старо Железаре. Селцето е разположено на пътя за едно от големите археологически открития на д-р Георги Китов – тракийската гробница в Старосел.

Старо Железаре, мълчаливи герои

Пътувайки към уникалното и загадъчно минало от 5-4 век пр.н.е. обаче, се оказва, че вниманието ми е провокирано от рисунките, които са изпъстрили около 40 къщи в селото. Изложба на открито, представяща рамо до рамо влиятелните политически лидери от настоящето и близкото минало и онези „мълчаливи герои” от селото с техните навици, радости и неволи.

Старо Железаре, мълчаливи герои

Защитничката на животните, секссимволът на XX век – Бриджит Бардо се е сприятелила с усмихната баба от селото и нейното магаренце. Чърчил, захапал неотменната си пура предава строгия си урок към българите. Дядо Рангел наблюдава трафикът, който минава през селото, а над него стои портрет на Людмила Живкова. Меркел размахва пръст, но не към Ципрас, а към местен дядо, който с широка усмивка приема жеста на германския канцлер. И така по някакъв естествен начин се преплитат образите на два коренно различни свята.

Подредбата е любопитна, локациите и местата – също. Не можеш да подминеш църквата, под чийто стени са Индира Ганди и Фидел Кастро. Мистър Бийн любопитно наднича от храстите, а принцеса Даяна „пази” селската тоалетна.

Освен, че провокира случайните минувачи да спрат и ги кара да вадят за снимки фотоапарати, смартфони и таблети – рисунките на открито събират и историята на селото. Образите не говорят, но разказват достатъчно. Архивират спомените за истинските герои, пазители на живота в малкото село. Така дори местните „чешити”, известни с любовта си към сладките приказки и ракията в кръчмата стават равни на световни лидери, политици и звезди.

Моделите от рисунките с радост и наслада разказват за своята „звездна” компания –„ето ме там до Бардото” или „срещу мен е генерал Суворов”. И като всички стари хора, нуждаещи се от компания и слушатели всеки един от героите започва да разказва за своя живот, деца и внуци… и така историята на Старо Железаре се предава от уста на уста.

Дали идеята на художника Венцислав Пирянков и съпругата му Катажина ще спечели място на селото в ЮНЕСКО, дали Старо Железаре ще спечели приходи от туристи, които ще го посетят заради рисунките – времето ще покаже.

Старо Железаре, мълчаливи герои

Едно е сигурно – селото вече няма да е същото. Темите за разговор из селските дворове, в кръчмата и полето вече ще са по-цветни и интересни. А хората от кралския двор на Великобритания, та дори и самата кралица Елизабет II винаги ще позират с усмивка на любопитните минувачи.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg