Композиторът Ванко Найденов: Има ли човек талант да твори, всяко нещо му носи вдъхновение

0

С композитора Ванко Найденов се запознах лично, когато той дойде и окончателно се установи в Плевен. Тогава в интервютата говорехме най-много за Иран. Неговият 40-годишен престой в тази страна беше оставил трайни следи, а културата и бита на Иран му бяха станали любими. Днес, Ванко Найденов малко говори за Иран. България и Плевен поглъщат цялото му внимание и той трайно се е вписал в културния живот на града. Композиторът се интересува от всички културни събития, посещава представления и изложби и, разбира се, продължава да твори. За своя юбилей представя пред плевенската публика ново музикално произведение, а, разбира се, не би искал да спира дотук. За музиката, културата и много други неща разговаряхме при срещата си с него, като разбира се, той не се разделяше с чувството си за хумор даже и за сериозните теми.

– Г-н Найденов, вероятно Ви задавам твърде употребяван въпрос, но кое е това, което Ви вдъхновява и Ви създава порива и желанието за писане на музика ? Нашето битие съвсем не е толкова романтично и вдъхновяващо.

– Аз не бих го нарекъл така. Когато човек има способността и таланта да твори, всяко красиво нещо му създава вдъхновение: една природна картина, един нов сезон, едно красиво преживяване. По отношение на културата, в България наистина трудностите са големи и нещата се правят с много бавни крачки.

Държавата няма като че ли интерес към изкуството, а политиците в своите речи обещават какво ли не, но никога не споменават нищо за изкуство.

А държавата трябва да помага на културата – не само в материалния смисъл, а и като атмосфера за твореца. Той трябва да се чувства комфортно и да е спокоен. Разбира се, всеки човек заслужава спокойствие, за да работи. Има и друго – самите хора на изкуството, ако говорим за Плевен, нямат общуване помежду си – музикантите не ходят на театър, артистите не ходят на концерти, а много малко художници влизат в театъра за концерти и представления.

– В такъв случай инициативата за връщането на Плевенската опера ще се окаже безсмислена и интересът към нея ще е минимален.

– Интерес сигурно има. Аз съм участвал в създаването на Плевенската опера в ония далечни времена на социализма, когато всичко се решаваше от ЦК и Политбюро и когато хората отгоре с един замах решаваха какво да има и няма. За тях беше лесно да кажат – готово, правим опера, но това не става толкова бързо и лесно. Но все пак стана – с голям труд и усилия. А разрушаването става за един ден. Когато през 1991 г. си дойдох в Плевен, станах свидетел на това разрушаване – просто я закриха, изчезна. Сега се опитват да създадат опера с открита сцена. Такива опери има в цял свят, би могло да стане успешно и при нас. Имаме оркестър и хор, а отвън ще се канят артисти. Интерес ще има, защото съм забелязал, че когато гостува Русенската опера, напливът на публика е голям.

– В Иран сте били преподавател в Музикалното училище и във факултета по изящни изкуства на Техеранския университет. Какво е различното и интересното в преподаването в тая сфера, в сравнение с нашето?

композиторът Ванко Найденов– В началото, тъй като още не знаех езика, преподавах в Консерваторията по-практични дисциплини, например солфеж. По-късно ме взеха в оркестъра на Иранската телевизия. Държа да подчертая, че към мен се отнасяха с голямо уважение и се грижеха нищо да не ми липсва – квартира, храна, всички битови въпроси бяха уредени. Когато имаше репетиции, идваше кола, която ме вземаше и връщаше вкъщи. Не че съм толкова важен, но с това се проявява уважение към изкуството. Що се отнася до преподаването в Университета, правеше ми впечатление много добрата подготовка на преподавателите – всички бяха завършили в престижни консерватории в Европа и Америка. Особено се ценяха тия, които бяха учили във Виена.

Да, Виена е сериозен музикален център, но не е единствен. Бих казал – България също е такъв център.

– Имахте ли ученици, които да са станали световноизвестни?

– Чак световноизвестни – не, но един от моите ученици е в Австрия и е много добър диригент. Когато в Плевен, по покана на софийска импресарска къща, гостува една група ирански композитори, сред тях се оказа и друг мой ученик. Той ме позна веднага и двамата се зарадвахме на нашата среща, макар аз да го бях позабравил.

– Какво в Иран знаят за българската култура и специално за българската музика?

– Не само в Иран, а и в Европа не се знае много за българската култура. А в ония времена към нашата култура се забелязваше дори едно пренебрежение.

В Иран са ми задавали въпроса: „Руснаците позволяват ли ви да имате симфонични оркестри?” Мислеха ни за заробена страна.

– С кои известни личности в сферата на изкуството сте работили?

– Е, сега да не споменете пък, че съм работил с Караян. Виждал съм го отблизо двата пъти, когато гостува в Иран и толкова. Един от хората, с които също съм се виждал отблизо и са ми направили впечатление, беше актьорът Антъни Куин. Той беше пристигнал, за да участва във филм в Персийския залив. Въпреки своята известност, той беше изключително скромен човек. На нашето безпокойство как ще го посрещнем и настаним, той отговори: „Не се безпокойте за мен, ще спя тук – и посочи снимачната площадка – Само ми дайте един велосипед и един от вашите хлябове, ще ми бъде достатъчно”. Друг, с който съм се срещал, беше Морис Бежар. Той пристигна в Иран и направи една грандиозна постановка. Спомням си също и коктейла, който Франк Синатра даде за целия културен елит на Иран. На него присъстваше и шахът със съпругата си.

– Преди време замисляхте да правите вечери на персийската култура. Какво стана с това намерение?

– Мислех, но според мен, няма да има интерес. По-скоро бих бил полезен с беседи на музикална тема.

– Посещавате ли концерти на Музикалното училище в Плевен и какво е нивото на музикалната подготовка в него?

композиторът Ванко Найденов– Не, да си призная, но имам представа какво е нивото. Твърде различно е от онова, което беше някога. Аз бях един от основателите и преподавателите в това училище. Първият и вторият випуск на училището бяха на едно невероятно висока ниво, но тогава то беше само музикално училище. А сега с тия много специалности (не знам дали и балет няма), какво да кажа… Не омаловажавам другите видове изкуства, но всеки трябва да си знае мястото.

– Напуснали сте България през 70-те години. Кое е това, което сега кара младите музиканти да отиват в чужбина?

– Първо – икономическите причини. Тези млади хора нямат условията за работа и развитие, както техните колеги другаде по света. Вече го казах, ако те имаха това спокойствие да творят, нямаше да бъдат ограничени в собствената си държава. Но светът е глобализиран и всеки може да отиде навсякъде, където си поиска.

– А има ли тенденция центърът на културата да се премества към по-богатите арабски държави? Там се строят театри, канят се знаменитости.

– Центърът няма да се премести, защото такъв център няма – той е в целия свят. Защо и арабският свят да не се приобщи към голямата култура? Това ще бъде много полезно за хората, които живеят в него.

– След Вашия юбилеен концерт готвите ли и други музикални произведения и какви са те?

Да имам една голяма симфония, която пиша от дълго време. А също бих се радвал, ако имам поръчки и за музика, свързана с Плевен. То се знае, и от други градове, но това едва ли ще стане, защото моето име не е толкова известно.

– Какъв оптимизъм бихме могли да вложим на финала на нашия разговор?

– Може би той трябва да е отправен към хората на изкуството.

В България имаме прекрасни, добре подготвени творци и изпълнители от всички жанрове.

Но нека да не се оплакваме непрекъснато, че работата не върви и това, което правим, няма да се получи. Аз смятам, че когато правиш нещата упорито и с желание, те се стават.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg