На книжния пазар е дебютният роман на Искра Урумова. „Откраднато“ е нейният прощапулник като писател – първа част от трилогия с приказен сюжет и образи от българския фолклор. Трилогията е неин личен проект, подкрепен от издателство „Думите“. Искра е родена във Варна и работи като журналист вече 15 години – репортер и редактор във вестници, радио, интернет агенции и телевизии. Позната е от телевизионния екран като кореспондент на Нова телевизия. За читателите на delo.bg Искра Урумова сподели кое я е вдъхновило, за да се обърне към мистичното, приказното и умело да го съчетае с настоящето.
Искра, кое те провокира да започнеш роман в трилогия за дивни места и мистични кътчета от България?
– Когато започнах да пиша тази история, не знаех, че ще е трилогия. Дори не си давах ясна сметка, че започвам да пиша роман… Просто знаех, че искам да разкажа историята. В ума ми има много сюжети, но този за самодивите стоеше някак над останалите, оформяше се, появяваха се идеи, нови пластове на фабулата.
Провокира ме детската ми любов към приказките и легендите, вълшебството на земята ни
и под „вълшебство“ нямам предвид нещо фантастично или измислено, а всичко видимо – планините, природата, слънцето, фолклора в цялото му великолепие и пъстрота. Искам всички да имат очи за тях и да не губим усета си за тази красота. Провокира ме и друга моя любов – скитането из планини и селца, по труднодостъпни места. Много от разказаното в „Откраднато“ и в следващите две части – „Обречено“ и „Опазено“, е „откраднато“ именно по време на такива пътувания и в разговори с местните хора.
Определяш „Откраднато“ като приказен любовен трилър, а на всичкото отгоре твърдиш, че щастливият край не е задължителен. Кое е важното в живота, което доказваш с първия ти роман?
– Не съм си задавала подобен въпрос досега. Не виждам себе си като „проводник“ на истината за важното или не в живота. Опитала съм да разкажа увлекателно една
история, в която има забранена любов между две същества, владеещи магични сили –
самодивата Неда и овчарят Марко. Невъзможната, трудната любов, любовта въпреки всичко е тема, занимаваща човешките умове и емоции откакто свят светува. И ако има нещо, което искам да подаря на читателите чрез тази книга, то е вярата, че рискът и смелостта в името на трудната любов си струват. И, да – в „Откраднато“, „Обречено“ и „Опазено“ любовта наистина прилича повече на трилър. Въпреки че сюжетът е много приказен.
Обичаш да преоткриваш България, обходила си почти всички сакрални места на територията на страната. Кое от тях ти се стори най-близко, най-загадъчно и изпълнено с мистерия?
– На мога да отговоря еднозначно. Именно в това е част от магията и мистиката на България – че едва ли има място, за което не съществува някаква легенда.
Всяко кътче носи свое очарование и си заслужава да бъде видяно, разказано, усетено – селцата Любовище и Кашина, Божия мост, Проходна, Окото край село Осмар, Чудните скали… и още много.
Затова в края на книгата има карта с маршрут през Самодивските порти, наречен „Тайното знание“. Това са описаните в сюжета приказни места от страната ни – съвсем истински са, всеки може да ги види с очите си. В края на всяка част от трилогията картата ще бъде допълвана с нови села, пещери, светилища.
Цялата трилогия ли е плод на фикция, или има вплетени реални случки и събития от живота – твоя или на твои близки?
– Представи си сюжета на трилогията като плитка – така се оплитат в едно фикция, реалност и… любов към думите. Това е преплитане на предания и легенди с истински места и събития и с една история за чудеса и любов. Ако читателят загуби представа за границата между фикция и реалност, значи историята се е получила.
Историята на Марко и Неда продължава ли и в останалите две части, какво да очакваме в тях и кога ще стигнат до читателите?
– В „Откраднато“ Неда и Марко са твърде млади, неподготвени за водовъртежа, в който ги увлича съдбата и дори не подозират, че най-трудното и страшно предстои. Няма да разкривам бъдещето им в битките на самодиви и овчари за златни съкровища и власт над земята и хората. Но
историята на Марко и Неда прилича на стръмен път, криволичещ край дълбока пропаст и пазен от опасни врагове.
Дълъг е този път през „Откраднато“, „Обречено“ и „Опазено“… И много непредвидим. „Обречено“ трябва да се появи за Благовец – 25 март. Тогава самодивите се връщат по нашите земи. А „Опазено“ се очаква през юни, с Еньовден – най-магичният ден от календара на народните вярвания. Всичко в тази история за чудеса започва и свършва на Еньовден.
След като, според Августин Блажени, чудесата не противоречат на законите на природата, какво трябва да променим в самите нас, за да ги виждаме по-често наоколо?
– Иска ми се да знам със сигурност, но мога само да предполагам. Може би, трябва да си спомним онова, което е в гените ни, в кръвта ни – връзката с природата, със земята – нашата, българската.
Няма смисъл в автоматичното повтаряне на историята – откъде произхождаме, кои сме и какво е било, ако не събудим сетивата си за усещането, че сме едно цяло с всичко край нас.
Губим способността да постигаме мир със самите себе си и да изпитваме щастие от нематериални неща – да се радваме на слънцето, природата, на здравето, на самия живот. Не искам да оценявам представите за щастие на съвременния човек. Всеки има право на свои. Но мисля, че днешните представи за щастие правят нещастни все повече хора. Предполагам, че някъде там – в представите за щастие, се крие ключът към тайната, водеща в света на чудесата.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!