Горан Брегович: Българските женски гласове са най-автентичното, което имаме на Балканите

0

Наричат го Повелителят на балканската музика. Неговите композиции отдавна са популярни отвъд пределите на Балканския полуостров. Въпреки че душата му носи онази пълнокръвна рокаджийска чувствителност, Горан Брегович винаги е бил отворен към всички други музикални влияния. Роден в Сараево, той е един от първите музиканти в бивша Югославия, които жонглират елегантно със станалото много по-късно модерно „етно-звучене“. Още като дете започва да свири на цигулка, но скоро я захвърля, за да се отдаде изцяло на китарата. 

Горан БреговичНа 13 април в София Горан Брегович ще представи новия си албум „Три писма от Сараево“ заедно със своя оркестър за сватби и погребения и виртуозите от Софийска филхармония. Горан Брегович отдавна е прехвърлил с музиката си географските граници не само на Балканите, но и на Европа. На 22 март музикантът навърши 68, но усмивката му продължава да е като на дете – невинна и отпускаща неговите събеседници. Думите му са мелодични, дори когато говори по неприятни за него теми като войната в Босна и тежкия период с наркотиците. След като взех интервю с повелителя на балканската музика за предаването „Преди обед“, зададох и няколко въпроса за читателите на delo.bg.

Как и кога музиката влезе в живота Ви?

– Започнах да се занимавам професионално с музика в един стриптийз бар. Бях на 17 години. Когато станах на 18, започнах да свиря в Италия.

Имах проблеми с наркотиците и бях обещал на майка ми, че повече няма да свиря. Тя винаги е свързвала дрогата с музиката. Следвах, четири години не свирех. Учих философия.

В комунистическо време да си дипломиран философ автоматично означава да преподаваш марксизъм. Успях да избегна това, защото станах звезда – рокендрол звезда. През последната година от следването станах рок звезда и като всички рок звезди, имах всичко в повече – жени, пари… Лудост! Започна войната. Късметлия съм, че не бях в Сараево. Тогава работих с Кустурица върху неговия филм “Аризонска мечта”. Избегнах съдбата да бъда затворен четири години в Сараево.

Горан Брегович

Когато сте в чужбина, рефлексите са ви по-бързи. Трябва да преживявате. Нямате леля, при която да отидете на обяд. Тогава за пръв път през живота си започнах да работя. Наистина сериозно… Работех какво ли не – неща, с които по принцип не бих се занимавал… Правех реклами… По време на войната в Босна участвах в двайсет филмови продукции в Англия, Франция, Германия, Италия… По някое време, след войната, започнах да свиря, защото отново бях в положение да работя срещу пари това, което обичам, а не без пари… Спрях с филмите, спрях и с рекламите… Пусках плочи на пазара и свирех по света. Моите плочи все още могат да бъдат саундтрак за филми, само че вече нямам филми. Филмът е в главата ми. Ако нямате композитор за филми, аз мога да ви напиша музика, тук съм!

Защо озаглавихте последния си албум „Три писма от Сараево“, а не „Три писма от Балканите“, например?

– Аз съм от Сараево. За мен Сараево е метафора, не само име на град.

Сараево е метафора на нашето съвремие.

За пръв път видяхме в Сараево това, което днес се случва в Европа. Днес сме добри съседи, а утре се стреляме, защото имаме различна вяра. За пръв път видяхме това там. Сараево е метафора на нашето време и затова се казва „Три писма от Сараево“, а не нещо друго… Само защото това е метафора на времето ни. Имах една поръчка да композирам за цигулка и симфоничен оркестър. За мен

цигулката е друга метафора, защото се свири по три начина – в класическата музика, както я свирят евреите и ориенталски – така, както го правят мюсюлманите.

Горан БреговичНаписах концерта за цигулка под формата на три писма – мюсюлманско, еврейско и християнско. Пишех и песни за някои артисти, които харесвам, а те са християни, евреи и мюсюлмани. Плочата е разделена на две части – Опус 1 , песни на Рашид Таха, испанската певица Бебе, Асаф Авидани и само три малки откъса от концерта за цигулка. Опус 2 ще се появи следващата година и ще бъде само концерт за три цигулки и симфоничен оркестър.

Кое Ви вдъхнови за проекта „Три писма от Сараево“?

– Всъщност всичко тръгна от една малка история, която открих в интернет. Репортерка от CNN чула за един стар евреин, който всеки ден отивал до Стената на плача, за да се моли. Решила да направи репортаж за този необикновен човек. Пристигнала, изчакала го да свърши с молитвата си, отишла при него и му казала: „Вие идвате тук всеки ден, години наред. Молите се…“. Той й отвърнал: „Да, вече шейсет години идвам до Стената на плача, за да се моля“. Тя го попитала за какво се моли, а той ѝ казал, че идва до стената, за да говори с Господ, за да му каже, че войните между християни, евреи и мюсюлмани трябва да спрат, за да могат поне децата им да живеят по-добре. Старият евреин й казал, че има чувството, че говори със стената. Ако има някаква поука, някакъв морал, някакво нравоучение от тази история, то е, че всъщност

Господ през работното си време не е предвидил как да ни научи да живеем заедно. Оставил ни е да се научим сами.

През 21-ви век трябва да разберем как да живеем заедно с различията си. В течение на историята е било лесно – отиваш и убиваш този, който те дразни. През 21-ви век това няма да бъде възможно. Както виждате, Либия е бомбардирана по стария метод, Сирия, Ирак – също… Мислили са, че ще се спре дотук. Имаме една поговорка, която казва: “Е*еш мечката в гората, а мечката се появява на вратата.” Точно това се случва в момента. Отиваш в гората да е*еш мечката и мислиш, че ще останеш само с това, а мечката ти чука на вратата.

През 21-ви век трябва да се научим да живеем заедно. Вероятно всички ние, които ще осветлим този път, ще оставим малки следи. Моите “Три писма от Сараево” са малки светлинки, малки писма в бутилки, хвърлени в океана. Може би някой ще ги открие.

Това е малко утопично писмо, в което един композитор иска да каже, че може би един ден светът ще заприлича на партитура за оркестър, в която ниските ноти си подхождат добре с високите, късите – с дългите… В която фортисимо си партнира добре с пианисимо. Разбира се, че идеята е утопична. Но как би изглеждал този свят без утопични идеи. Единствено те са движели света напред.

Горан Брегович

Идеята за една обединена, стабилна и единна Европа е часто от идеята на песенния фестивал Евровизия. Вие дори през 2010 г. участвахте с песента „Това са Балканите“, изпълнена от Милан Станкович. И тази година през май в Лисабон ще бъде 63-то издание на конкурса, виждате ли развитие в „Евровизия“ през годините?

– Да, с годините „Евровизия“ става все по-добър фестивал. В онези стари времена беше много грозно, когато се копираха шлагери, италиански парчета… Отведнъж обаче, всички започнаха да идват със своята индивидуалност… бившите съветски републики, Турция, България, Румъния… Носят нещо от себе си… На всички им харесва това в “Евровизия”.

Евровизия 2018Българската песен за Евровизия 2018 и всички участници в музикалния фестивал

 

През 2009-та ми бяха поръчали да напиша песен за „Евровизия“. Когато искате нещо от Брегович, няма да получите Моцарт, а ще получите Брегович. Получи се „Това са Балканите“. Бях убеден, че тази песен трябва да представлява Сърбия, без значение дали ще спечели, или не. Именно с тази песен представям балканската поп музика.

Месец преди рождения Ви ден и месец след излизането на албума „Три писма от Сараево“ получихте ново признание за работата си – включен сте в книгата на Рикардо Каволо, издадена от „Ню Йорк таймс“ „101 композитори, които трябва да чуете преди да умрете“. Как приемате този знак на уважение?

– В определена възраст това се случва. Работещият в завод получава часовник, офицерът получава ордени, а при мен сега започнаха да идват признания… Бях номиниран за „Грами“ през 2009-та, за пръв път дискът ми е на първо място по продажби в Америка, в itunes, в Amazon… На една определена възраст това просто се случва.

Как намирате София след последното ви идване тук – променила ли се е?

– София се променя. Стремглаво… Мисля, че нито един европейски град не е преживял такъв разцвет. Сещам се, че по време в Югославия ми плащаха с ваучери. Единствено в София можех да купя с тези ваучери самолетни билети за околосветско пътуване. Във вашата столица съм идвал по време на комунизма. Спомням си, че в един дневник си бях записал, че София е боядисана с някакви ненормални бои… Днес тези цветове са истински, живи, от тях лъха щастие. За мен, от всички европейски градове, а аз съм посетил много градове, София най-много се е променила. Отведнъж старите рухнали сгради блеснаха. Открих, че София има стара, хубава архитектура. Имате късмет, че живеете в този прекрасен град.

Пословичен е афинитетът Ви към българските женски гласове, дори разчитате на наши изпълнителки в оркестъра за сватби и погребения. Кое е специфичното и привлекателното в родните женска вокали?

– Това е може би най-автентичното, което имаме на Балканите – женските гласове на България! Невъзможно е да бъдат имитирани.

Горан Брегович

Сестрите Людмила и Даниела Радкови – двете български певици в оркестъра за сватби и погребения на Горан Брегович

Възможно е да облечете добри певици в български носии и те да се опитат да копират моите момичета, но няма как да се получи добре. Невъзможно е да бъдат имитирани. Те са с мен от времето на “Ъндърграунд”, тогава сопраното ми Людмила беше бременна в деветия месец, сега детето й вече следва. Певиците ми са от националния ансамбъл “Филип Кутев”. Там са научени на дисциплина. Те са като атлетки. За двайсет и нещо години никога не са пресипнали, никога не са били извън форма. Вероятно това нещо го носят от държавния ансамбъл… Благодарен съм за срещата си с тях, след която пред мен, а и пред тях се откриха толкова много неща.

Как бихте определили с една дума албума „Три писма от Сараево“?

– Лудост! Ако съществува каквато и да е разлика между балканската музика и другата, то това е нашата нужда от нещо лудо. Ние не слушаме нормална музика… На сватбите има оркестър, който свири нормална музика, весело е, но след това влиза цигански духов оркестър, защото не можем без лудост…

Ако няма лудост, музиката е без смисъл…

Затова мотото на последната ми плоча е “Който не подлудее, той просто не е нормален”.

А може ли да се избяга от тази лудост?

– Няма нужда… Каква е ролята на музиката, ако нямаме право на малко лудост?

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg