„Стая“ – ужасът на човешката психика

0

Малко е да се каже, че историята на „Стая“ е разтърсваща. Недостатъчно е да се каже, че играта на Бри Ларсън е забележителна, а „Оскар“- ът й е логичен и даже някак неизчерпателен на фона на случващото се в лентата. Но просто трябва да се каже, че това е сред задължителните филми на годината!

Стая

 

Докато гледах „Стая“ /Реж. Лени Ейбръхамсън/, се сетих за случая с отвлечената 10- годишна Наташа Кампуш, която след 8-годишно пленничество успя да се измъкне от своя похитител  през 2006 г. при неясни обстоятелства. Историята тогава потресе цяла Австрия  и дълго време бе основна тема на европейските медии.

Проверих обаче и се оказа, че сценарият на „Стая“ няма общо с този сюжет-написан е по едноименния роман на Ема Донахю и е разказан през очите на 5-годишния Джак- момче, което се ражда по време на 7-годишния плен на майка му, живее в стая 3 х3 м, спи в гардероб и играе със змии, направени от нанизани яйчени черупки. За него капандурата на покрива е единственото късче небе, което някога е виждал, хората от телевизора са нереални, мишките по пода са от друга галактика, извънземните се бавят, само защото не ги вика достатъчно силно, а дългата му коса, непостригвана никога, е неговата великанска сила. Джак живее в напрегната полувълшебна приказка, създадена от майка му в опит да го предпази от ужаса, в който двамата се намират – отвлечени в барака в заден двор от мълчалив психопат и напълно изолирани от нормалния свят, който не подозира за тяхното съществуване.

СтаяСтискащи за гърлото мълчания, притаени крясъци, страх от неизбухнало насилие, трудно бягство, ужас от сблъсъка със слънцето и вятъра навън и гигантските въпроси: какво да правиш със свободата си, когато в крайна сметка я получиш? Кое си струва повече – щастието в твоя малък затвор или нещастието в големия свят извън него? Когато паднат истинските прегради, как да премахнеш тези в съзнанието си? Как да продължиш да живееш, след като многократно си умирал?

„Стая“ не натрапва отговори. Просто разказва детайлно и спокойно през очите и сърцето на малкия- голям актьор – Джейкъб Трембли. Запомнете името му, защото съвременното кино отдавна има нужда от своя нов Маколи Кълкин. А това момче определено има потенциал да го надмине.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg