За кармата на „Каръци“-те

0

„Каръци“, 2015 г., реж. Ивайло Христов

Не си спомням някога да е имало толкова много български заглавия в кино афиша! Във великденската седмица преброих 10. Единственото сред тях обаче, което бегло би могло да привлече моето внимание по анотацията си, е “Жажда“. Но, както обикновено се случва в пленителните следобедни шляения – те съвсем не са планирани според кино програмите. В свободния ми промеждутък можеше да се напъха само „Каръци“ и така най-неочаквано се озовах пред този нов кино разказ на режисьора Ивайло Христов.

Както подсказва и заглавието, това е филм, който напълно се вписва в мрачния реализъм, загнездил се удобно върху съвременните български ленти напоследък. Дали ще са учителки, обиращи банки или бащи, прекарващи нелегални мигранти през границата, съвременните български филми упорито отказват да ни извадят поне за час и половина от лепкавата, сива и бездарна действителност, която обитаваме. В „Каръци“ тя е допълнително засилена от черно-бялата стилистика, по която операторът Емил Христов доста си пада, както и от индустриалните пост-социалистически пейзажи на малкия град, ръждата по влаковите релси, нестихващия дъжд и калта, в която се въргалят несбъдналите се животи на нашите герои.

Каръци, Ивайло Христов

Първите кадри от филма ни оставят с впечатлението, че следва нещо като съвременната версия на „Вчера“, само че за днешното изгубено поколение – находчиви, свободолюбиви младежи, финтиран училищен директор, новото парче на група „Кислород“… но аналогиите с „Вчера“ свършват тук. И започва брутален, натуралистичен, отвратителен бит: момче, което се грижи за болната си от Алцхаймер баба, докато родителите му работят в Гърция, момиче, чиято майка прибира в леглото си различни мъже и дави безделието си в алкохол,

безпаричие, безсмислие, безнадеждност, безизходица.

Дори и глътката „Кислород“ се оказва просто една менте-банда, която се подиграва с остатъците-мечти на младежите.

И все пак

има няколко извънредно приятни неща в „Каръци“ –

перфектните кино метафори, които засилват внушенията, смешните диалози, изтъкани от трагични абсурди, завладяващата игра на младите звезди на българското кино – Ованес Торосян и Елена Телбис. Както и светлото прозрение, че децата ни някак успяват да са по-добри от нас. Независимо от „кармата“, която им завещаваме.

И още едно мнение за филма „Каръци“ на Ивайло Христов с авторза delo.bg Ива Екимова:

каръци, ивайло христов„Каръци“ -те и целунатите от съдбата

 

 

 

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg