„Каръци“ -те и целунатите от съдбата

0

Ивайло Христов – винаги любим, неочакван, невероятен, великолепен и всемогъщ. „Каръци” – те му откриват Киномания 2015 само, за да счупят каръка на интереса към кинонасладата, която ще владее душите и сърцата дори, когато фойерверките на последния филм от програмата дълго ще отекват в мислите ни.

Каръци, Ивайло ХристовХайде, нека бъдем честни! Черно-бял филм в 21 век, който не въздига в култ нямото кино от холивудското зазоряване, е много добър опит, но съвсем не сполучлив. Само припомням, че „Артистът” взе поредица от „Оскар“-и, без нито една актьорска реплика. Споделям го като зрител, който цели час и половина беше интелектуалец.

Браво, аплодисменти!

Родното творчество трябва да бъде насърчавано по всички възможни начини. От зрителското закупуване на заветния билет, до възрожденската всеотдайност с елементи на меценатство и продуцентство. Обещанието за аплауз на българското кинематографично изкуство, дадено при старта на престижния форум от директора на Двореца на културата Мирослав Боршош, получи своя публичен апотеоз. При това напълно заслужено. 60 минути след началото на филма диалозите и прозренията на героите, даже бяха смешни.

Каръци, Ивайло ХристовАко не бях живяла съдбата на Елена, сигурно щях да съм очарована, но разочарованието ми някак надделя. Била съм на концерти на световно непознати групи, както в голям, така и в малък град. На фронтмена на една от тях дори родих дъщеря ми. И ако лъже-Джим Морисън-а бе загинал трагично, историята щеше да е далеч по-автентична. Но коя съм аз, да съдя. Простосмъртен зрител с елементи на войнстваща интелектуалка, обагрена в светла охра. Каръци има навсякъде по света, както и целунати от съдбата. Днес ние избираме от кои да бъдем. Великолепният завършек на режисьора бе трогателното представяне на екипа и съпричастността му към детската бедност. Близо 2 000 души изпратиха sms на кратък номер и т.н.

Каръци, Ивайло Христов

режисьорът Ивайло Христов с Голямата награда на 37-ия Международен московски кинофестивал за „Каръци“

Като меломан и вдовица на рок музикант мога да кажа само, че саундтракът никак не бе каръшки, още по-малко български. Нека не бъде разбрана погрешно. Всичко българско и родно любя, тача и милея. Иначе отдавна да съм отвела единственото нещо, което има смисъл в живота ми далеч на запад. Ще остана тук и ще подкрепям българското кино, кисело мляко, музика, фотография и всеки вид изкуство, докато съм жива, с всичките инструменти на академичното ми, емпирично, експертно и човешко същество. Но, докато две минути от „Момичето от Дания” (по действителен случай) могат да бъдат далеч по въздействащи от 90 минути упражнения на тема малкия провинциален град, в който рок звездата от столицата размества емоционалните пластове, а хепиенда е люпене на семки, ще се срещам със себеподобните си и ще пием розе в шеги и закачки. Иначе с нетърпение очаквам интерпретацията на Дани Бойл върху живота на Стив Джобс, Бенедикт Камбърбач в „Хамлет”, „Макбет”, „Младост” на Сорентино, „Любов” на Гаспар Ное, „Почти нормален”, защото Уди Алън не е просто луд, той е великолепно ненормален, ще слушам Марлон и вкъщи ще си пусна ”Глутница”. Всичко това ще разнообразя с „Чайка”, за да не изглеждам като проста войнстваща интелектуалка с елементи на хейтърски уклон.

автор за delo.bg: Ива ЕкимоваИва Екимова

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg