Юлия Спиридонова: Първият ми професионален полет напомня на не много умел жабешки скок

0

Юлия Спиридонова-Юлка е сценарист и писател на свободна практика. Дъщеря е на прочутия български художник Симеон Спиридонов. Нейно дело са над 400 телевизионни сценария, куклени поредици и 14 книги за деца и за тийнейджъри, тази пролет ще излезе „Нощта превръщаш в ярък ден“ (продължение на „Бъди ми приятел“ и „Каква магия крие се в снега“). Нейна гордост са доброволческата инициатива „Кой обича приказки“, благотворителна кампания „Където живеят деца, трябва да има детски книги“ и инициативата за четящи тийнейджъри „Летящо прасе“. Юлия Спиридонова сподели с читатeлите на delo.bg спомените си от първия полет със самолет. 

Юлия Спиридонова

Юлия Спиридонова-Юлка като дете…

Трябва да напиша нещо за първия си полет. Първи полет? Въобще не ми минава през ума, че задачата е толкова буквална – първи полет със самолет. Сигурна съм, че е страшно вълнуващо да пътуваш със самолет за първи път. Уви, не помня първия си полет – била съм бебе, което отива с родителите си на гости на баба и дядо. Полет София-Бургас. Родителите ми разказваха, че всички – и екипажът, и пътниците се събрали да се радват на бебето. И все пак, въпреки моя фатален бебешки чар, самолетът излетял и  кацнал съвсем навреме. Толкова за първия ми полет. Нищо особено. Друга работа е първият професионален полет, нали… (Макар че звучи недостоверно –

първият полет в професията повече напомня на жабешки скок,

при това не много умел).

Всичко започна през пролетната ваканция, в трети клас. Със съученичката ми Калинка решихме да се качим на едно дърво. Калинка ентусиазирано ме вдигна нагоре… и ПРАС! ударих си главата в един клон (виждате ли, почти като случката с Нютон и ябълката, винаги съм се надявала, че у мен има някаква гениалност). Отворих ей такава уста да писна, а Калинка, паникьосана, извика:

„Моля те, моля те, не плачи! Ще ти дам да прочетеш една страхотна книга!“

Ако искате да ме подкупите, опитайте с книга. Винаги работи! Няколко дни по-късно Калинка ми донесе „Пипи Дългото чорапче“ и… светът се обърна с главата надолу – хопала-тралала! Вече бях прочела доста детски книги, но тази не приличаше по нищо на останалите. Тогава реших –

искам да стана детски писател като Астрид Линдгрен.

После се отказах за много, много дълго време. Страхувах се. Много се страхувах. Писането се оказа трудно нещо. През цялото време ме глождеше и въпросът: „Ами ако не ме бива“? Ами ако станех като онези писатели за деца, които пишат скучно? Боже, как мразех такива книжки! Защо всички не бяха като Астрид Линдгрен!

Юлия Спиридонова

… и като писател на книги за деца и юноши.

С годините около шведската писателка взе да се образува все по-голяма групичка – първи доплава на пиратски кораб Робърт Луис Стивънсън, след него се появиха Андерсен, Марк Твен, Селма Лагрельоф, Ерих Кестнер, Толкин, братя Мормареви, Кристине Ньостлингер и още, и още – въобще, събра се разнородна и щура компания. Но това съвсем не означаваше, че в тази компания щеше да има местенце и за мен.

Бях студентка, учех дефектология в Софийския университет и в пристъп на умопомрачение записах и продуцентство в НБУ. Там, не щеш ли, имахме часове по драматургия.

„Какво е общото между дефектологията и драматургията!“ –

изкрещя ми страшно преподавателят. Толкова се уплаших, че не можах да измисля „общото“. Затова пък се постарах на първата задача по драматургия да напиша нещо „яко“ (доколкото си спомням, бе силно повлияно от Милорад Павич). За втората задача се разбунтувах, няма да пиша нищо яко, помислих си, ще напиша нещо такова, че… И написах кратък сценарий по истински случай – съседчето Васко, обидено до дъното на душата си, че несправедливо е яло пердах, решава да отмъсти на татко си (шофьор на камион). Взима ключовете на камиона и ги пуска в дупката на клозета на двора. Разяреният баща хваща Васко за краката и горкият Васко трябва да търси ключовете… сещате се къде.

Тази прекрасна и поучителна случка описах на автентичен шопски диалект. Сценарият пожъна успех, получих шестица и задача:

„Я да напишеш един разказ!“

 

Юлия СпиридоноваНаписах един разказ (пак за едно момче, но не Васко) и най-нахално го занесох в списание „Пламък“. Голям срам брах, но си заслужаваше – в „Пламък“ взеха, че го публикуваха! Разказът участва в международен конкурс и хоп! Спечели втора награда! Години наред пазех телеграмата, с която ми съобщаваха новината… Тогава започна да се прокрадва надеждата, че може и да ме бива в писането…

След това написах още разкази, някои бяха публикувани в литературни списания, похвалиха ме, наградиха ме, но нещо липсваше… Нещо не беше както трябва. Много трудно ги пишех тези разкази и някак процесът не ми доставяше удоволствие. Докато един ден ябълката ме прасна по главата (боже, дали нямам поне трошица гениалност? Осем по седем е… Не, съжалявам, нямам!) и си казах:

„Чакай малко, драга ми Юлке! Всичките ти герои са деца. Всичките ти разкази са ни риба, ни рак – уж за големите, а всъщност са за малките. Помниш ли „хопала-тралала“-то? Какво стана с него?“

Повече не написах нито един разказ. Появи се първата ми книжка с приказки – „Гугулетата“. Докато я пишех, разбрах, че писането не е мъка, а щастие. Такова щастие изпитвам и досега – винаги, когато пиша.

Не знам дали някога ще ме приемат в онази групичка (да се върнем към трошицата гениалност – седем по осем… Не, няма да стане). Но не това е най-важното. Най-важното е да правиш онова, което ти носи щастие. И да го правиш с много обич. Тогава обичта се връща обратно при теб – само че много, много по-голяма!

П.П. Колко по-голяма ли? Момент. Девет по осем е… Не, няма да стане. Сметнете си го сами.

заглавна снимка: Линда Александрийска

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg