Ваня Гешева: Преодолях страха от летене с по-чести полети и нови предизвикателства

0

За срещата ми с една колосална личност в спорта искам да Ви разкажа – съвсем случайна, в един юнски следобед. Връщайки се от училището на дъщеря ми, където се срещнах с нейни съученици по повод кампанията „Успели българи дават личен пример„, заварих в офиса, в който работя

легендата в каяка Ваня Гешева.

Тя беше дошла, за да се види с моята колега и нейна дългогодишна приятелка Лилия Янкова. Запознах се с една достолепна, много учтива и елегантна дама. Не се престраших лично да помоля олимпийската шампионка да разкаже спомените си в рубриката ПЪРВИ ПОЛЕТ на delo.bg, но Лили ми помогна и… ето го нашия първи разговор, който винаги ще помня.

Ваня Гешева

Родената през 1960 г. в един от най-прочутите лозарски райони у нас – пловдивското село Брестовица, Ваня Гешева започва да тренира още от ученичка на Гребната база в Пловдив при Надежда Василева.

Ваня Гешева

Ваня Гешева – вляво, по средата е Биргит Фишер

Упоритата и амбициозна девойка печели още на 16 години първата си световна титла – тя е и изключително ценна за нея, тъй като в това състезание основната й съперничка е германката Биргит Фишер – най-добрата в този спорт по онова време.

През 1980 г. на Олимпиадата в Москва Ваня остава втора, като губи от Биргит. Българката чака своя реванш до олимпиадата в Сеул през 1988 г.

„Лягах и ставах с желанието и мечтата, че трябва да спечеля. Вечерта преди състезанието сънувах всичко – старта, дистанцията, финала. Събудих се и си казах – ето, това се случи на сън, сега остава да отида на канала и да спечеля! „

И това се случва само след няколко часа – истинско дежавю.

Ваня Гешева„Бяхме равнопоставени, решаващ беше стартът – коя как ще се съсредоточи и събере, за да поведе самата гонка. Биргит обичаше да диктува темпото, а аз знаех, че ако спечеля самия старт, мога да грабна и титлата, както и стана. След финала за първи път я видях да плаче, защото до онзи момент беше изключително силна, без загуба, но… това е спортът, това е състезанието.“

Ден по-късно в Сеул Ваня грабва сребро във финала при двойките (500 м), печели и бронз с четворка кану на 500 м, но това е и моментът, в който се отказва от кариерата си.

Ваня Гешева„Реших, че ще спра на върха, за да бъда запомнена с тези мои постижения. Много ми се искаше да продължа, но реших да се посветя на най-важната мисия в моя живот – майчинството.“

Единственият спортист в историята на България със златен, сребърен и бронзов медал от една и съща Олимпиада ми разказа и за страховете си, които са свързани с височина и тесни пространства. И двете ги е преживяла накуп още с първите си полети.

„Първият ми полет беше много назад във времето до Москва – с Ту 134 или Ту 154, не помня точно. Може би съм била на 16 или на 17 години, когато бях вече включена в националния отбор по каяк и се готвех на Световно първенство в София. Като всеки млад човек хем ми беше любопитно какво е да летя, хем ми беше страшно. Аз по начало изпитвам страх от височини, дори и до ден днешен като летя винаги се страхувам, но тогава имах чувството, че влизайки в самолета направо ще умра –

някакво необяснимо смесено чувство между клаустрофобия и аерофобия ме преследваше.

Щом влязохме в пътническия салон, имах чувството, че са ме затворили в някаква камера и няма излизане от там! По време на първите ми няколко полета никога не сядах до прозореца, винаги исках да съм от страната на пътеката, защото ми ставаше лошо като поглеждах надолу.

Затварях си очите, дланите също много ми се потяха, дори моите съотборници ме занасяха преди да се качим в самолета: „Я си покажи ръцете!“ Просто винаги имаше капчици като роса по дланите ми. Но нямаше как, просто си казвах, че аз отивам да се състезавам – това ме крепеше.

Ваня ГешеваСпомням си, че след олимпийската година в Москва, където спечелихме доста медали, нашата награда беше да пътуваме до Мексико като награда на регатата. Маршрутът минаваше в близост до Бермудския триъгълник. Тогава беше много странно и същевременно вълнуващо.

Всички се питахме: „Какво ли ще стане сега? Или ще паднем, или нещо друго ще се случи!“

В отбора имаше и по-големи състезатели от мен, които вече бяха свикнали с полетите и не се бояха. Един от тях се обърна към нас с хладна усмивка и каза, че когато сме най-близо до района на Бермудския триъгълник, съвсем спокойно може да извадим под седалките торбичките със специалния прах за акули и да наръсим наоколо, за да не ни изядат. (смее се)

Турбуленцията над Бермудския триъгълник беше изключително страшна.

Продължи около 4-5 минути, но аз имах чувството, че е била поне половин час. Казах си: „Боже, отиваме си! Сега, ако паднем тук в океана, как ще ни намерят и извадят!“ Бях стиснала дръжките на седалката и ръцете ми бяха изстинали от страх. Всичко това се случва на отиване към Мексико, ами какво ли ще е на връщане?

Естествено, всички около мен ме успокояваха с думите: „И да паднем, няма да свърши с нас света! То няма и да усетим!“

Винаги съм се страхувала не от това, че ще умрем, а от самия момент – от това, какво е чувството да знаеш, че вървиш към гибел.

Винаги това съм се питала и преди всеки полет се молех на Господ да ни запази и този път и да се върнем живи и здрави.

Ваня ГешеваНикога в състезателната ми кариера не съм губела греблата по летищата, те винаги пътуваха с нас в самолета, а лодките – с ремаркета, ако сме в Европа, а ако сме отвъд океана, си наемахме там на място. Винаги сме ги опаковали старателно и сме казвали на летищните власти, че багажите ни може да не пристигнат, но греблата – задължително.

След края на спортната ми кариера, когато съм имала цивилни полети, не съм попадала в неприятни ситуации в небето като турбуленции или въздушни ями.

Сега вече летя спокойно, без страх, преодолях и двете фобии почти напълно.

Спокойно сядам до прозореца и гледам отвисоко красотите на природата.

Искам да изкажа и възхищението си от българските пилоти. Страхотни са!

С която и авиокомпания да летя, когато кажат, че капитанът е българин, тогава съм изключително спокойна. Имам им много голямо доверие! Дори последният ми полет до Лисабон и обратно беше отново с български пилоти, чудесни излитания и приземявания направиха капитаните от България Ер.

Човек трябва да пребори страховете си, независимо какви са те. Преодолейте психиката си с все повече полети и нови предизвикателства“,

съветва олимпийската шампионка Ваня Гешева.

снимки: личен архив на Ваня Гешева

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg