Трик: Голямото завръщане! Откровения, полети и нова песен – „Странните неща“ (видео)

0

Трик – една от най-атрактивните, иновативните и запомнящи се музикални формации на 80-те години, се завръща с нов сингъл! Триото очарова почитателите си с песента „Странните неща“ 34 години след сформирането си. Снежи, Руми и Етиен избраха delo.bg, за да разкажат за новия си хит, за непреходността на качествените песни, наградите през годините и да станат новите участници в рубриката ПЪРВИ ПОЛЕТ – запазената марка на delo.bg, в която обичани и популярни българи споделят най-интересните си самолетни приключения.

ПРОЕКТЪТ „ТРИК“ И НОВАТА ПЕСЕН „СТРАННИТЕ НЕЩА“

22 март 1982 г. – рождената дата на Трик. Създател на вокалната група е Стефан Широков – продуцентът, чието дело са „Щурците“, „Сигнал“, „Турбо“. Първоначалният състав на триото е Диана Дафова, Богдан Кънев и Румяна Георгиева. Година по-късно мястото на Богдан Кънев заема Етиен Леви. В тази конфигурация идва и дебютният успех – второ място на международния конкурс „Песни за хората и морето“ в германския град Рощок през 1984 г. Песента е „Искра на любовта“, по музика на Найден Андреев – духовният баща на Трик, и текст на Дитер Шнайдер – гуруто на поетичната „мафия“ в бившата ГДР.

Малко след това Диана Дафова решава да стартира солова кариера, а в редиците на гласовитото трио идва Снежи. С нея приключват рокадите и съставът остава непроменен до днес. За уникалната и неповторима сценична хореография на Трик помагат през годините преподавателят по пантомима Вельо Горанов, а по-късно и неговият възпитаник – популярният актьор Николай Сотиров. Автори на част от постановките им са Светльо Иванов от балет „Арабеск“, Краси от „Формация М“ и др. Две са дългосвирещите грамофонни плочи, които триото издава до 1988 г. „Трик“ и „Шесто чувство“ (на двете снимки долу). След това житейски обстоятелства разделят музикалния състав – Руми и Снежи раждат първите си деца, а Етиен заминава за Израел.

 

ЕТИЕН: Аз съм не 100, а 250 % сигурен, че ако не бяхме се разделили, щяхме да създадем още много хитове в родната музика, които да се отличават с висок естетически критерий. Песни, които със сигурност щяха да достигнат до сърцата на хората. Един певец или група не могат да оставят следа след себе си с два клипа и три песни. Музикалната биография се натрупва, когато един изпълнител не спира да твори през годините, дори и когато не е на сцена.

РУМИ: Идеята отново да се съберем дойде, след като миналата година участвахме в Новогодишната програма на БНТ. Тогава избрахме да изпеем не емблематичната ни песен „Шесто чувство“, с която спечелихме Мелодия на годината 1986 г. (заедно с ФСБ и „Обичам те до тук“ заради еднаквия брой точки), а една много чувствена балада от репертоара ни – „Чуй ме“, дело на покойния но незабравим Найден Андреев. Именно тогава решихме, че по този начин можем да заявим нашето завръщане като формация. Не след дълго дойде предложението за нова песен.

ЕТИЕН: Възстановяваме „Трик“ заради нашата любов към триото и искаме да се отблагодарим на бранда за всичко, което ни е дал през тези близо 35 години.

Трик

„Трик“ – Диана Дафова, Етиен Леви, Румяна Георгиева, 1983 г.

СНЕЖИ: Искахме да се съберем с нещо, което е ведро, приятно ретро, но не и демоде. В новата ни песен „Странните неща“, чийто клип ни предстои да заснемем, Етиен звучи меко, интелигентно, а ние с Руми сме малко по-агресивни, в хубавия смисъл (смее се). Съобразили сме се с цялостното звучене на „Трик“, което сме изграждали през годините, за да има хем индивидуалност, хем характерното ни звучене, спятост и разпознаваемост. Музиката на песента и аранжимента са на Митко Гидишки, стиховете написа Йоана Мирчева – дъщеря на прочутия текстописец Боби Мирчев (написал „Ветрове“ на Лили Иванова и др.)

РУМИ: Китарите в песента „Странните неща“ са изсвирени от Миро от „Сафо“. Решихме да има рап речитатив – една препратка към първия изпят рап у нас, за който смеем да твъдим, че е наше дело – песента „Диалог“ от 1983 г. на Найден Андреев, текст Михаил Белчев 1983 г. В тази връзка решихме, че ще се върнем със своя почерк. Хубавото е, че в песента „Странните неща“ има много музика и оптимистично настроение.

СНЕЖИ: Мисля, че доказахме с новата ни песен „Странните неща“, че за хубавата музика няма време и епохи – тя е непреходна. Струва ми се, че

да гледаме назад и да изпитваме носталгия има смисъл само, когато трябва да чуем добър и качествен музикален продукт, който сме оставили във времето.

Най-големият съдник и барометър за всичко е времето! След като деца си припяват „Шесто чувство“, значи родителите са им обърнали внимание на тази песен, която е на повече от 30 години. Смисъл да се обърнем назад има само, за да не направим нещо по-ниско като качество и класа от това, което сме записали и изпели. Моето мнение беше, че ние трябва да се върнем с една ведра песен, която да създава у хората настроение и да ги кара да се чувстват добре. Със „Странните неща“ мисля, че успяхме.

ПОЛЕТИТЕ НА „ТРИК“

ЕТИЕН: Първият полет на „Трик“, който беше едновременно инфарктен и комичен, беше по вътрешните линии. През 1983 г. бяхме във формат Руми Георгиева, Диана Дафова и аз. Предстоеше ни да запишем първата си обща песен през лятото и за целта трябваше да летим от Бургас, където бяхме на солови участия, за София. Името на песента не помня, но пък си спомням, че стилът ѝ беше реге, но по-странното е, че бе написана за нас от легендарния рок музикант Личо Стоунса.

Идеята беше сутринта, с първия самолет, да пристигнем в София, да запишем в студио песента и с последния самолет да се върнем отново в Бургас. Бащата на Руми беше митничар на Летище София и, за да може да пътуваме спокойно, тъй като в летния сезон беше натоварен въздушният трафик, той долетя с вечерния самолет, за да може на другия ден да ни съдейства да се приберем и да запишем песента.

Щом се качихме в самолета, останахме втрещени – той беше толкова претъпкан, че се наложи да пътуваме прави на пътеката по време на целия полет! Стюардесите ни помолиха преди да излети самолета да клекнем на пътеката.

Когато самолетът набра необходимата височина, се изправихме и прекарахме времето си в разговор със стюардесите. Беше много вълнуващо, защото не съм очаквал, че ще летим прави и ще се чувстваме, все едно пътуваме в трамвай или тролей, но… в онзи момент нямахме никакъв избор – записът в студиото беше фиксиран и не можеше да си позволим да го изпуснем. Преди да кацнем, стюардесите пак ни помолиха да клекнем и така кацнахме благополучно.

Трик

Трик – Снежана Петкова, Етиен Леви и Румяна Георгиева, 1986 г.

След като записахме песента, в късния следобед се качихме на самолета обратно за Бургас, но тогава вече имаше места на борда. Тогава летищните работници се шегуваха с нас:

„Ей, „Трик“-чета, използвате самолетите като таксита!“

Спомням си, че полетите тогава продължаваха според това с какъв самолет летим – с Ан 24 например, бяхме 1 час във въздуха, а с Ту 154 – 40 минути. Други случаи, които няма да забравя – пътуваме с Ан 24, а мен ме настаниха в най-задната част на самолета, там, където седят стюардесите. През цялото време не спряхме да си говорим.

Имало е случай, при който и тримата – аз, Руми и Снежи сме пътували в кабината при пилотите.

Незабравим е и полетът на връщане от Германия, където в Рощок се класирахме втори – само на една точка от изпълнителката Силвия Котас. С влак се придвижихме от северния фестивален град до Берлин. Оказа се, че на летището „Шьонефелд“ въпреки че имахме билети, не бяхме получили т. нар. ОК (потвърждение за излитане). Няколко полета изпуснахме под предлог от летищните власти, че няма места. В един момент обаче, нашият импресарио Стефан Широков вдигна лека патардия и малко след него излетяхме в късния следобед. Хубавото беше, че хладната любезност на германските летищни служби не успя да ни развали удоволствието от наградата на конкурса „Песни за хората и морето“.

РУМИ: Етиен е прав, че използвахме самолетите като таксита. Няма да забравя как програмата ни беше толкова натоварена, че трябваше от един абитуриентски бал по обяд в Русе, където имахме участие, от сцената да отпътуваме директно за летището. Хванахме самолета, кацнахме в София, а от там – с кола до Пловдив, където вечерта имахме концерт. Друг случай, който ми се е запечатал в съзнанието, е отново от Русе. Докато чакахме да стане време за полета ни, се бяхме отбили в една сладкарница. Тръгвайки си, забравям да си взема куфарчето с гримовете, което бях оставила до масата в заведението. На път за летището се сещам, че то не е в мен. Веднага се върнахме обратно и за щастие никой не го беше пипнал. В него беше и седмичният ми хонорар от участията ми с „Трик“.

Трик

Трик – Снежана Петкова, Етиен Леви и Румяна Георгиева, 1987 г.

СНЕЖИ: Аз пък никога няма да забравя за моя втори полет, когато бях 13-годишна и пеех в детския радиохор. Годината е 1973-та. След турнето ни в Япония със самолет се придвижваме до източния руски град Хабаровск. Качваме се ние на друг самолет, който трябва да ни превози до Москва. Оказва се обаче, че при излитането му се подпалва единия колесник. Аз и още две мои приятелки от хора седяхме точно над крилото, под което гори колесникът. Разстоянието Хабаровск – Москва е 8 часа, а ние,

оказа се, че сме кръжали 6 часа над Хабаровск, за да може машината да изразходва горивото преди да кацнем.

Усетихме с момичетата на тройната седалка, че става страшно горещо, а това беше така, тъй като самолетът летеше ниско, не беше набрал височина и не можеше да включи климатикът. Няма да забравя модела – Ан 12, който е товарен самолет. Странното беше, че

виждахме от нашето място целия салон, но не и горящия колесник.

По едно време ни стана скучно от полета и започнахме да пеем на три гласа. Всички от хора и останалите пътници в самолета ни гледаха много странно, защото си бяха помислили, че сме се побъркали от страх, но истината беше, че не сме и подозирали за тежката авария. При слизането по стълбичката от самолета на летището забелязах, че пише Хабаровск и учудена попитах една от хористките, защо отново сме тук.

„Ти наистина ли не знаеш? Господи, каква щастливка си!“ –

ми отговори тя.

Никога няма да забравя пилота, който приземи самолета на един колесник. Достоен човек!

На пистата ни чакаха пожарни, милиция, линейки, а капитанът на полета направиха герой на СССР. Диригентът на хора ни Христо Недялков дори му изпрати подарък от наше име с благодарност, че ни е спасил. Най-странното беше, че след 6-часовия полет над Хабаровск ни помолиха да се претеглим на един кантар. Всички пътници бяха свалили по два килограма от преживения стрес, изпотяването от жегата на борда и страха. Неслучайно ни наричаха „Ангелските гласове“, може би това ни е спасило тогава, кой знае!

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg