История със слънцезащитен лосион и чартър за Турция от първия полет със самолет на Теньо Гогов

0

Теньо ГоговКазвам се Теньо Гогов. По образование съм юрист, но животът се завъртя така, че професионално избрах друг път – този на работата в медии и наливането на вода в мелничката на прословутия „шоубизнес“. Наливал съм вода в най-различно качество – като сценарист в Шоуто на Слави, като текстописец в попфолка, като автор на музика, изпълнител на песни, по едно време водех и своя реалити рубрика по БиТиВи. Бил съм също така и озвучител-бамбукар, човек, разпляскващ публиката, принтил съм сценарии, опаковал съм компютри, но също така съм интервюирал и доста успели хора, а и съм написал доста епизоди от сериала „Столичани в повече“.

В личен план все още нямам семейство, но искам да имам, както и искам по-често да летя със самолети, ако може, хах!

***

Теньо ГоговПървият ми самолетен полет се случи накъде в края на първото десетилетие от второто хилядолетие. Точната година не помня. Помня само, че беше малко след финала на една връзка – от онези, които ти взимат толкова много, че това, което е останало, можеш да го събереш в един куфар и да заминеш нанякъде. Така направих и аз. Беше лято и реших да замина сам на море в чужбина. За първи път щях да излизам извън България и мисълта ми действаше вълнуващо. Удивително е как толкова векове след Великите географски открития съвременният човек все още е способен да изпитва тази тръпка от предусещането на новото и неизвестното, чакащо в някоя точка от света.

Теньо ГоговМалкият Колумб в мен, запасен с достатъчно музика и слънцезащитен лосион, се качи на чартърен полет за Турция. Това беше времето преди световната икономическа криза да наложи себе си като устойчива фраза в популярния език, така че самолетът беше фраш. Народът все още имаше пари и пътуваше здраво до най-различни дестинации, а туристическите агенции изживяваха своя абитуриенстки бал и с кеф си брояха чартърите за активния сезон: „едноооо, двееее, триии, четирииии….единайсет, дванайсет, йеееееееееееееееее!“

Помня, че в препълнения салон за мен се беше паднало място най-накрая, точно пред бордовата тоалетна. Някъде зад гърба ми бучеше и агрегат, вероятно този, който дава ток на микровълновите, в които се затопля храната за пътниците.

Теньо ГоговСедалката ми беше откъм пътеката, така че кой знае каква гледка не виждах. Още повече, че и часът на излитане беше доста ранен, преди изгрев слънце. По едно време обаче в илюминатора, който се намираше най-близко до мен, блесна едно синьо и аз започнах да изпъвам шия като жираф, а дано видя нещо повече в тоя исторически за мен първи полет. И наистина видях – част от крилото на машината и – естествено – облаци. Въпреки това, помня, че изпитах удовлетворение. Има нещо много насърчаващо в мисълта, че ти – обикновения крачещ по земята човечец – някакси си се добрал до облаците!

Но да се върнем към тривиата на полета. Първо установих, че явно съм от тази категория хора, на които не им става лошо в самолет. Не изпитах никакъв дискомфорт, никакво виене на свят, гадене или паник атаки. Спомням си даже, че преживях един от онези мигове на безотговорно отпускане в ръцете на Бога, който някои наричат Съдба, от идеята, че там горе – в небето, аз нямам абсолютно никакъв контрол над случващото се. Всичко е в ръцете на някакви пилоти, а най-доброто, което аз мога да направя е да се отпусна, да си изям полагаемата порция храна и накрая да ръкопляскам при кацането.

Теньо ГоговКато споменах храна, може би най-запечаталото се впечатление от първия ми полет беше миризмата. Не знам дали се усещаше из целия салон или само отзад, при мен, но помня, че във въздуха се носеше някакъв лек химически дъх, чийто произход и до ден днешен не съм установил. Все пак, колебаех се между 2 версии – едната беше това да ида от близката химическа тоалетна, а другата версия – от храната. Ако последното изречение го чете някой, който до момента не е летял – моля те, не бъди обезсърчен! Ако ти сервират нещо по време на полет, яж си! Понякога даже има и вкусни неща. Спомни си по-горната мисъл, че в небето човек трябва да се научи на доверяване. Включително и в кулинарен смисъл. Това е от мен, желая ви приятно летене и не забравяйте – всеки има своя дял от небе и облаци!

 

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg