Как с кърпен самолет се стига до Милано или първият полет на Еленко Ангелов

0

Еленко Ангелов – психолог и писател

Първият самолетен полет в живота ми беше преди повече от 10 години – София–Милано. Късметът ми бе намигнал с широка усмивка и бях спечелил една прекрасна сума пари. С тях спонтанно реших да се почувствам повече свободен и да полетя до Милано и да отпразнувам там рождения си ден след 2 дена.

София - Милано е била първата дестинация със самолет за Еленко Ангелов

София – Милано е била първата дестинация със самолет за Еленко Ангелов

Чувството да се кача на самолет бе сравнимо с това, което изпитах в пети клас, когато за първи път се качих на голямо виенско колело и то седнал до Людмила (момичето, което толкова много харесвах, днес певица, актриса и съпруга на музиканта Стенли ) и това да ми подарят корекомско шоколадово яйце на Нова година – умножени по 100.

Носех новите си дрехи и нямаше начин да няма начин да не седна до прозореца, защото имаше начин да има начин с любезна молба да си разменим местата с господина, за който явно това беше стотно летене.

Буквално бях онова момче на виенското колело, което си придаваше вид, че това му се е случвало вече, а вътрешно подскачах до небето от радост. Самолетът се издигна и почувствах мозъка си една седалка назад, теглещ ме в комбина с гравитацията. Не спираше да повтаря, че е много по-разумно и безопасно с кола. Това трая минута.

Толкова пъти бях гледал как става това на филм, но сега аз бях главния герой и със сигурност ми се потвърди, че земята не е плоска. Мозъкът ми продължаваше да пулсира в черепа като второ сърце и закова вниманието ми на няколкото метални кръпки с нитове на крилото – а така, кърпен самолет, ами сега?!? Това го нямаше по филмите.

Еленко Ангелов: "Мозъкът ми продължаваше да пулсира в черепа като второ сърце и закова вниманието ми на няколкото метални кръпки с нитове на крилото – а така, кърпен самолет, ами сега?!?"

Обядът дойде от усмихната стюардеса с бутилчица червено вино. Разбира се, че помолих за още една и още една. През тяхната призма, вече фокусът ми беше само на шарената черга долу. По уредбата се чу капитанът с италиански акцент, ясно стана, че кацаме. Долепихме земята и салона избухна… в ръкопляскания, явно редовен ритуал.

Чудесно представление. Предстояха ми приключения вече в любимия Милано.

 

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg