Мартин Пантелеев: Летенето със самолет ми е коствало неведнъж доста силни емоции

0
Споделете тази статия, за да достигне до повече хора:Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterPin on Pinterest0

Над 2000 полета има зад гърба си един от най-прочутите български класически музиканти – Мартин Пантелеев. Той отдели от безценното си време край Bodensee в Германия, където живее със семейството си, за да сподели с читателите на delo.bg две от най-инфарктните си приключения в небето. Поне 200 дни в годината летя някъде по света“, признава популярният по целия свят диригент, композитор и цигулар и продължава така: 

Мартин ПантелеевС моята професия, няма как! Страх, не страх, качваш се и това е. Иначе неустойки или още по-лошо – край на кариерата. Винаги се опитвам да се уверявам, че спрямо статистиката това е най-безопасният транспорт. Въпреки това, летенето със самолет ми е коствало неведнъж доста „силни емоции“, ако мога да се изразя съвсем меко.

Но при някои от случаите, които бих искал да споделя, нещата бяха доста по-сериозни от разни банални турбуленции, въпреки че понякога, (например в някои части на Азия) и те са били абсурдни, граничещи с родео, с летящи и чупещи се чаши в тавана…

И така, започвам с една история със Сингапурските авиолинии, които принципно са с безупречна репутация.

Полетът беше Сингапур – Токио в далечната 1998 година, а на борда бяха 92-ма музиканти от Филхармония на нациите, където дълги години бях концертмайстор и главен гост диригент.

Мартин ПантелеевБях изключително радостен, тъй като аз трябваше да дирижирам концерта в Сънтори хол – една от най-престижните зали в света. Солист беше легендарният пианист и диригент Юстус Франц. Двамата седяхме един до друг в самолета и на чаша изкусително шампанско обсъждахме разпалено наши идеи относно съвместния ни концерт в Токио. От приказка на приказка не усетихме подготовката за излитане. Заради хубавата атмосфера ли, заради обслужването или заради това, че имам приятел до себе си, бях учудващо спокоен. Капитанът с много любезен глас ни даде пълна информация за очаквания 6-часов полет. Сподели ни, че

времето е предимно променливо и в началото ще трябва да преминем за кратко през бурен циклон, докато достигнем определената височина.

Направи ми впечатление че небето, както бе светлосиньо, започна да става сърдито и да придобива тъмни краски, но знаех, че това е съвсем нормално за тази част на света.

Излетяхме с нормалните поклащания, с които съм свикнал от дете и дори не ми направиха впечатление. Заизкачвахме се доста експедитивно.

Трусовете станаха доста силни, а около нас съвсем притъмня. Влизахме и излизахме в облаците, които бяха с различни цветове.

Следях компютъра с летателните данни. Бяхме малко над 2 000 метра над земята и точно, когато малко се бяхме кротнали, последва нещо страшно, което не е лесно за описване.

Чу се силен трясък като от огромен барабан, който беше съпроводен от пропадане в безтегловност от около 50 метра надолу в ляво.

Докато се осъзнах, последва и втори на другата страна, но най-големият кошмар настъпи, когато надзъртайки през прозореца видях лилави и тъмно оранжеви искри.

В този миг помислих, че това е краят… Самолетът застина, настана гробна тишина. Чудех се дали съм жив или просто сънувам, че дишам. Сърцето ми обаче още биеше. „Добър показател!“, си казах.

След секунди се чу ведрият глас на капитана:

„Уважаеми пътници, както може би разбрахте, бяхме ударени не от една, а от две мълнии. За щастие, самолетът ни е оборудван с най-модерната техника, която ги разцепва и затова сте видели искрите по някои от по-предните прозорци. Уверявам Ви, че няма никаква причина за безпокойство и Ви желая приятен престой на борда.“

Излишно е да описвам състоянието си, но след преминалия шок на първо място изпитвах благодарност.

Мартин Пантелеев

Такова беше чувството и в друг случай в междуградски полет Хамбург – Франкфурт с Луфтханза. Оставаха сигурно не повече от 10 метра до пистата, когато се чу форсиране на двигателите и за секунди се озовахме на над 500 метра височина. Думите на капитана бяха повече от абсурдни:

„Дами и господа, може би забелязахте, че не кацнахме…“.

Сега, докато пиша това се усмихвам, а тогава щях да получа инфаркт.

„Ще се наложи да направим втори опит, но преди това ще Ви помоля за търпение, тъй като трябва да изразходим гориво.“

Мартин ПантелеевКръжахме 45 мин над Франкфурт, които ми се сториха най-дългите в живота. При втория заход към пистата видях подредени десетки пожарни и линейки в готовност за акция.

Самолетът буквално се трясна в земята, подскочи два пъти и спря толкова внезапно, че едва не останах без въздух. После ни изтеглиха с влекач.

Така и не разбрах самата истина, но след разговори с експерти стигнахме до извода, че явно е имало проблеми в хидравликата, което в 99% от случаите завършва фатално…

Слава Богу, ето ме – пиша тези истории и колкото да са били страшни, всичко е наред. И нека така да бъде за всички Вас и никога да нямате моите изпитания, скъпи читатели.

В крайна сметка,

летенето винаги е било мечта на човека. Една красива и сбъдната мечта!

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg