Марио Бакалов – пилотът, за когото граници не съществуват

0

Марио Бакалов е пилотът, който приземи на летище София пътническия небесен властелин Airbus 380 навръх празника на авиацията през 2016 г. Често на борда на този самолет Бакалов вози знаменитости. Сред тях германският канцлер Ангела Меркел, както и президента на ЕЦБ Марио Драги. Няколко са били първите полети в живота на Марио, но този, който приема за най-първи от първите, е над Сан Франциско, когато е бил едва 17-годишен. За предизвикателствата в живота, няколкото първи полета, формата на Земята отвисоко и границите, които трябва да преодоляваме пилотът сподели за читателите на delo.bg

Марио, откога е интересът ти към авиацията?

– Съзнателно, от 5-годишен, когато за първи път имах възможността да вляза в пилотската кабина. Тогава вратите бяха все още отворени, а майка ми работеше на Летище София. Тогава летяхме за първи път към Германия и влязох в кабината при капитаните. Видях бъдещите си колеги и си казах, че това е моята професия, искам един ден да стана пилот и да седна на едно от тези места. От този несъзнателен първи опит реших, е това ще е моята професия.

Говорило ли се е у Вас за самолети, за полети?

– Баща ми е технически ориентиран и заинтересован от авиацията, купувал ми е самолетчета, които сме сглобявали, а пък реално

най-първият ми полет е бил, когато съм бил едва на три месеца.

Аз съм роден в Източен Берлин и когато съм бил невръстен, ме пращат със самолет в София.

Марио Бакалов приземи у нас най-големият пътнически самолет

Какво ти направи впечатление, когато се качи за първи път в пътническия салон?

– Че е шумно. Децата може би имат по-голяма чувствителност към шума. Чудех се как е възможно да летиш във въздуха и да виждаш Земята от толкова високо. Излитането ми е било много интересно. Като юноша имах няколко пъти възможност да посетя тренажора. Пилотите на няколко месеца тренират там. Тогава близък приятел на семейството ми работеше в авиокомпания Балкан и аз имах възможността да „потренирам“, да „покарам“ самолета. Няма да забравя никога как

на 13-годишна възраст в Лос Анджелис, Калифорния заедно с леля ми взехме малко самолетче Чесна 172 с инструктор и полетяхме над Лос Анджелис. Това за пореден път затвърди в мен, че искам да стана пилот.

На 17 години, когато отново бях при леля ми на гости, получих предложение от неин приятел инструктор да ме подготви за първия ми соло полет. Това е нещо, което се помни цял живот. Ето това ми е истинският първи полет – през 1997 г. в Сан Франциско, когато след две седмици полет с инструктор, той ми каза: „Спри, аз слизам. Твой ред е!“ Много е различно чувството – правиш едно и също нещо, което тренираш, но в един момент си сам в кабината. Много е важен този психологически момент да останеш сам, да знаеш, че сега ти си отговорен за себе си и самолета. Коренно различно е, но е невероятно удовлетворение, особено след първото кацане да знаеш, че сам си летял и си се справил. Това е нещо, което не се забравя!

Марио Бакалов

Колко продължи първият ти самостоятелен полет?

– Може би около половин час. Нарича се Touch & Go – излита се, прави се едно кръгче около летището и се каца отново. И това нещо няколко пъти, а едно кръгче е около десетина минути.

Какъв беше пътят ти към голямата авиация?

– След като завърших гимназия отидох казармата в Германия, след това кандидатствах в училището на авиокомпанията, в която работя, в което много трудно се влиза и имах късмет да бъда приет. В обучението ми там отново имах соло полет, но за мен не беше вече нещо ново и непознато. Авиационното училище на германския превозвач е във Финикс, Аризона и там пилотирахме с инструктори първоначално, след това индивидуални полети, после на по-големи самолети, на бизнес джет и три години по-късно ми беше първият полет на Airbus-320. Хронологията е такава: учиш в авиационното училище, вземаш като резултат лиценза ATPL, но нямаш лиценз за самолет. Т.е. всеки самолет си има собствен лиценз. Тогава трябваше да взема документ за управление на Airbus 320. Този лиценз се взема в тренажора. В един момент си летял само в симулатора, а в следващия се качваш в истински самолет. Бях на 23 години. Полетях за първи път от летището Жирона до Барселона и тогава без пътници правихме т.нар. кръгчета, а самолетът го пълнеха с пясък, за да симулира, че е тежък. Това беше много вълнуващо –

да пилотираш на 23 години самолет за 60 млн. евро!

Няколко седмици по-късно ми беше първият полет с пътници – било е някъде средата на октомври 2004 г. Интересното е, че не само трябва да управляваш самолета, но трябва да се обърнеш с пожелание към хората на борда, да ги информираш на полета, трябва да говориш с различните диспечери от РВД-та, които имат диалекти и акценти и е хубаво да ги разбираш, т.е. сблъскваш се с много неща, не само с управлението на самолета, което така или иначе ти е трудно, защото го правиш за първи път. Има и много други неща, за да влезеш в ролята на капитан! Има и кабинен екипаж. Гледат те с недоверие като младок на борда, имаш друг пилот до теб, който пък си мисли, че с неговия опит знае много повече от теб, т.е. с много неща за първи път се сблъскваш, но ти трябват няколко месеца, за да свикнеш с цялата обстановка и да влезеш в ролята на First Officer!

Марио Бакалов приземи у нас най-големият пътнически самолет

В първите месеци толкова адреналин имаше в мен, че дори съм забравял да ям и да пия вода, но с времето улегнах в професията.

Това се случи след година-две, за да свикна с адаптацията. След третата година започнах да летя на дълги полети – на Airbus 340, т.е. отново през симулатор, line training, летях 7 години на дълги полети. Там има и много специфики – тропически бури, ветрове, защото с този самолет летиш извън Европа, до дестинации като Рио де Жанейро, Сао Пауло, или пък в Африка – Габон, ЮАР, Йемен, арабските държави.

Марио Бакалов приземи у нас най-големият пътнически самолетКое е било най-тежкото предизвикателство високо в небето, летял ли си над Бермудския триъгълник?

– Да, много пъти! Мога да успокоя хората, че нищо не се случва, много пъти съм го виждал, изглежда страхотно, водата е тюркоазена и има чудесни острови. Предизвикателства има различни в авиацията, основно свързани с времето – зимни условия, различни инциденти на борда, скоро имахме раждане на бебе на борда, пътници, които се напиват и са агресивни, трудни заходи на летища. Има различни предизвикателства, но ние затова сме тренирани, обучени в тренажори, семинари, в реалния свят и сме подготвени за всякакви изненади.

Споделяли ли са с теб колеги за тежки изпитания високо в небето – турбуленции, въздушни ями?

– Повечето от турбуленциите могат да бъдат прогнозирани, можем да ги избегнем, когато знаем къде и кога. Има и друг вид турбуленции, т.нар clear turbulence, т.е. турбуленции, чиито причини не идват от облаци, буря, планина или друг самолет, а от силни ветрове. Тези ями понякога не могат да бъдат предотвратени, затова е важно пътниците винаги да са с колани на борда. Когато влезем в турбуленция, сменяме височината, защото турбуленцията е на една височина, опитвам се да намаля скоростта, за да няма проблеми със структурата на самолета и наранявания на пътници на борда. Понякога хоризонтално заобикаляме мястото с турбуленция, но повечето от тях ги знаем къде са, можем да ги предотвратим. В много редки случаи не можем и затова е важно да се спазват правилата за сигурност на полета.

Много хора изпитват аерофобия, какво би им казал?

– Един човек трябва да лети непрестанно от раждането си до 80-ия си рожден ден, за да бъде част от авиоинцидент, което пак не означава, че ще бъде наранен. В един самолет е по-сигурно да се пребивава, отколкото вкъщи, сочи статистиката. На някои хора не им помага статистиката. Хората, ако са добре информирани как лети един самолет, като спре двигател, пада ли се, турбуленциите опасни ли са, не би трябвало да има страх и затова

от няколко години участвам в семинари в България под надслов „Полет над страха“.

Обясняваме на хората какво се случва на борда, какви са опасностите, без да ги лъжем и без да им казваме, че не е опасно, напротив. Обясняваме им къде има рискове и какви са те. Опитваме се да им помогнем да намерят причината за тяхната фобия и страх. Важно е да се разбере откъде идва този страх, тази аерофобия и въобще има ли нещо общо с авиацията, може да е нещо съвсем друго, което хората свързват с полетите. Ето защо, първата стъпка е да се разбере каква е генеалогията на страха, после да се информират хората какво се случва на борда и третата стъпка е да се научат на методи за самоуспокояване. Един от тях е дишането. Има методика как се диша.

Доказано е, че правилното дишане намалява кръвното и пулса, а от там води и до успокоение.

Марио Бакалов приземи у нас най-големият пътнически самолет

Събираме се група от не повече от 10 души, за да може всеки да зададе въпросите си, да получи индивидуален отговор. Каним колеги от РВД, стюарди, стюардеси, авиониженери, които отговарят на въпросите на хората. В свободното си време се занимавам с тези авиационни мотивационни лекции, опитвам се да популяризирам авиационните професии и да предам опита си от авиацията на хората. Да ги вдъхновя и да направим паралели с други браншове и професии. Подпомагам популяризирането на авиационната професия при младите и децата. Важно е да се дадат на младите добри примери и цели, които самите те да гонят и да имат личен пример.

Актуален напоследък е спорът за формата на земята – плоска или кръгла е отвисоко?

– Бях чувал за различни конспиративни теории, включително и за “кемтрейлс”, но не знаех, че все още се дискутира тази тема! Всъщност

формата на Земята не е нито кръгла, нито плоска, а по-скоро изглежда като спукана футболна топка, която географите наричат геоид.

По време на всеки полет, особено ако се лети на 13-14 километра височина, се забелязва ясно заоблеността на нашата родна планета: просто погледнете към хоризонта. Далечните облачни образувания например, изглеждат като отсечени. Това е същото явление като да наблюдавате кораб в далечината на морето. Успявате да видите само комините му, защото по-долните му части се намират под хоризонта.

Марио Бакалов

Коя е дестинацията, до която ти се иска да стигнеш – като пилот, или за почивка?

– Бора Бора – там не съм бил. Много е далече, мечтая си някой ден да се организирам и да стигна до там. Ако мога да направя и заход със самолет, сигурно ще е още по-прекрасно

Има и много опасни летище – високи, къси, опасни? Кацал ли си на такава писта?

– Да, случвало ми се е да кацам със самолети Airbus 340 и 330 съм кацал в африкански и арабски държави с интересни летища и там има предизвикателства. Например, климатичните условия в арабския свят, сред които и пясъчна буря правят изведнъж пясъчни самолетите и летището. Интересни са и тропическите бури над Африка, особено светкавиците през нощта. Интересно е кацането в Рио между планините, в Кейптаун, ЮАР, в заход над нос Добра надежда. Има много кътчета по света, които са красиви и интересни.

Коя е била най-красивата гледка отвисоко?

– Изгревът, когато пътуваш към него. Такива са полетите към Китай и северната част на Хималаите, когато излиза Слънцето от Североизток и огрее върховете – феноменално е! Моят любим град е в ЮАР – Кейптаун, отгоре погледнат е уникален.

Уморява ли постоянното летене? Как си почиваш?

– Уморява, да, уморява! Разбирам го по забавените ми реакции и вземане на решение. Когато започвам да се чудя как да реагирам, означава, че мозъкът ми не работи пълноценно и тогава предпочитам да отдъхна – с наспиване, но и със спорт. Когато един пилот не се чувства добре – физически, и психически, може съвсем спокойно да откаже полет. Имам отговорността да кажа дали съм добре за полет.

Има ли граници за Марио Бакалов?

– Противно на максимата „The sky is the limit“, смятам, че няма граници за човека! По-скоро ние си поставяме граници в главата, т.е. ако нещо можем да си го представим, то може да се реализира. Нека хората да фокусират целите си, да си представят как изглеждат като реалност, да не се отчайват от неуспехи и препятствия, защото винаги ще има такива.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg