Илия Ангелов: С първото ми летене със самолет видях различния свят

0

Илия Ангелов е роден на 23 септември 1955 в Пазарджик. Организира няколко групи, най-известна от които е “Траки”, с която осъществява първия си запис в БНР през 1973 г. “Тези странни момичета” (м. Захари Георгиев). От този период е и първата му авторска песен “Радо либе”. През 1980 г. замества Георги Станчев в “Диана експрес” и още с първото си изпълнение на “Молитва за дъжд” прави силно впечатление. Следват шлагери като “Северина”, “Блус за двама”, “Наследство”, “Утре”, които го утвърждават сред солистите в българската естрада. Първата му солова песен е отново композирана от Митко Щерев – “Защото съм такъв”. След десетилетие, през което работи в Скандинавия с оркестри из увеселителни заведения, се решава да започне самостоятелна кариера. Още от първия опит – “Ключ от чужда стая” му носи Голямата награда “Златният Орфей” през 1995 г., като песента е обявена и за Хит на годината на наградите “Орфей”. Успехът му го окуражава и той издава три солови албума, като заглавната песен на втория му албум е обявена за Песен на годината от поп-класацията на предаването “Музикална борса” по Хоризонт на БНР през 1998 г. Илия Ангелов успя да отдели време, за да разкаже за първия си полет със самолет пред Георги Гюзелов за delo.bg.

Илия Ангелов, полет, самолетМоето първо пътуване със самолет беше месец, след като станах вокалист на група “Диана експрес“. Спомням си, че беше през есента на 1981 г. Малко преди това завършихме записите на албума „Молитва за дъжд“ и подновихме договора с „Концертна дирекция“. Веднага след това тръгнахме на едномесечно турне, което включваше Виетнам, Лаос и Камбоджа (тогава Кампучия).

Когато човек лети за първи път, всичко му е интересно – самолетът, стюардесите, дори седалките. Прозорчетата, през които гледаш сградите, които в един момент изчезват и потъваш в облаците. Издигайки се над тях, се озоваваш в кристално – синьото небе, а облаците под теб са като поле от памук.

Първо заминахме за Москва, после Карачи, Бумбай, Ханой. Пристигнахме след около 16 часа. В самолета Митко Щерев ни раздаде текста и нотите на една виетнамска песен, която трябваше да изпълняваме на концертите. Имахме достатъчно време и разучихме песента перфектно. Интересът към групата беше голям. Оказа се, че от десет години не е свирила рок група там! Залите не можеха да поберат желаещите да ни видят! В Ханой дори разбиха вратата на театъра, в който беше концертът. На първите редове с цветя в ръцете седяха виетнамци, учили в България. След време получих писмо от една девойка с любовни обяснения! Нямам представа как беше научила адреса ми. Залата в Сайгон (тогава Хо Ши Мин) също беше препълнена. Там видяхме много деца със смесен произход – виетнамски „американчета“, родени след Виетнамската война. Те постоянно се въртяха около нас. По някакъв начин ни чувстваха близки.

„Диана Експрес“ с Илия Ангелов

Следващите концерти бяха в Лаос. Там се случи нещо, от което всички настръхнахме! Както обядвахме в ресторанта, изведнъж се чуха изстрели и викове. Дойде запъхтян един мъж и заобяснява нещо на нашите домакини. Разбрахме, че от затвора е избягал затворник, който е въоръжен и е влязъл в хотела ни. Веднага ни изведоха през кухнята извън сградата. След около час бяха го заловили и ние се върнахме в ресторанта. Започнахме заучаване на Лаоска песен. Това се оказа голям проблем! За разлика от Виетнамската песен, мелодията на тази беше много дълга и без никакви повторения. На всичко отгоре в Лаос били на „пентатоника“- нотна стълбица от пет тона, като в Китай! Решихме да разделим песента на части и всеки да заучи своята. Репетирахме, докато се уверим, че я знаем. С нея трябваше да завърши концертът ни.

Илия Ангелов и Митко Щерев

Илия Ангелов и Митко Щерев

След изпяването на 17-18 песни в един момент не си спомнях нищо от мелодията. Листът с текста стоеше пред мен и аз трябваше да запея. Това, което запях, нямаше нищо общо с песента. Публиката най-вероятно помисли, че пея някаква българска песен и стоеше без никаква реакция. След мен запя Максим – същата работа. Дойде ред на Живко, който освен, че беше записал думите, беше нотирал и мелодията! Публиката в миг разпозна песента и избухна в смях. Митко реши да обърне нещата на шоу и дойде при мен, сочейки ме с пръст. След това отиде до пианото и натисна клавишите. При втория ми опит да запея песента, залата вече щеше да се разпадне – смях, викове, тропане по столовете! Смехът обхвана и нас, на сцената – те се смеят и ние се смеем! Така завърши концертът ни в Лаос. Дойде Руският посланик да ни поздрави, а ние, естествено, решихме, че се шегува. Но… не беше шега! Българският посланик сподели, че руската група три дни репетирала песента и преди концерта се отказали да я пеят!

Последните концерти бяха в Камбоджа. Бях изключително щастлив, че още с първото ми летене със самолет видях един свят, коренно различен от европейския – вълнуващ и екзотичен.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg