Драгомир Симеонов: Летях два дни до Германия с много нерви, сподавени ругатни и клетви

0

Драгомир СимеоновДрагомир Симеоновжурналист, писател, събирач на случки, кореняк софиянец. Емблематичен глас за Дарик радио, автор на две книги – „Амбалаж“ и „100 парчета история”, автор и водещ на редица рубрики и предавания в родния радио и телевизионен ефир.

Не играя тото. Знам, че няма да уцеля точните числа. Поне не веднага след онова уникално предвиждане, което ознаменува първото ми пътуване с Lufthansa. Твърдят, че там стачките били нещо съвсем нормално, но експертите в това отношение са пропуснали да ми го кажат лично. Ето как!

Когато през 2014 година планирах пътуването си до Германия, немският превозвач ми изглеждаше най-сигурният, макар и далеч не най-евтиният вариант за пътуване. За да излезе сметката вярна, човек е добре да си резервира билетите поне половин година по-рано, което и най-съвестно (като немски възпитаник и зодия Дева) направих. Датите, които запазих пророчески бяха денят на началото на поредната стачка и денят, в който тя свърши, часове след като се прибрах обратно в България. Можете да ме поздравите за късмета. Както се досещате, това направи първото ми пътуване незабравимо преживяване, изпълнено с много нерви, сподавени ругатни и клетви никога повече да не се повтори.

Lufthansa, разбира се, е добре смазана машина, там и стачките следват своя логика, а тя включва прехвърлянето на полета на други компании. Така вместо директен полет с германския гигант, шансът ми предложи двойно летене с побратимените Turkish Airlines след полет в обратната посока и прекачване в Истанбул. Когато презаверяваха билетите ми, служителките на летището дори ме увериха, че това бил още по-добър вариант. И вместо с немците на запад, поех с комшиите на изток.

Турските авиолинии се славят като една от най-добрите компании в света. Рекламират ги Меси и Кобе Браянт, но и двамата явно са използвали различна от моята дестинация. Защото вместо за обещаните 40 минути, машината от София взе пътя за двойно повече, кръжа над летището в очакване на разрешение за кацане и се приземи точно в момента, в който излиташе самолета ми за прекачване. Очакваш в такива моменти любезно да те изчакат, докато потен търчиш покрай гейтовете, но чакането е за наивниците. Следващият полет е на другия ден по същото време. Сори, сър.

Драгомир Симеонов

Летище Ататюрк не е за хора със слаби нерви. Изпуснатите полети са толкова често явление, че пред гишето за прехвърляне към нови възможности има по-голяма опашка отколкото пред пунктовете за проверка на документи. И точно толкова дива, пъстра и отегчителна. Поне едно не може да им се отрече – поемат ти нощувката в един чудесен хотел, пълен с изгубени пътници. Разбира се, едва след като известно време повисиш на ново гише и видът ти стане съвсем отчаян.

Ден по-късно, след като хем си бил в Истанбул, хем си видял от него само крайградската промишлена зона, най-после се намирах в креслото си на път за Германия. Една ярко гримирана стюардеса сервира сандвичи, а над главата ми на малък монитор вървеше прекрасно слабия филм „47 ронини”, при това на чист турски… И ако всичко това не е определението на „незабравимо пътуване”, не знам кое е.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg