Деси и Сашо 6 години летят само „Преди обед“

0

Вече шест години, всеки делник от 9.30 ч. чаааааак до обедните новини по bTV две симпатични лица и доказани професионалисти Ви казват добро утро и Ви срещат с интересни гости и теми от страната и света. Деси Стоянова и Александър Кадиев са лицата на предаването „Преди обед“. Тя е носител на редица награди за свои филми и разследващи репортажи, а през 2017 г. стана Жена на годината в категория „Телевизия“ на сп. Грация. Той, освен телевизионната кариера, играе в десет представления, сред които „Горката Франция“, „Укротяване на опърничавата“, „Великолепния рогоносец“ и „Красотата спи“. През 2014 г. получава престижната награда „Икар“ на Съюза на артистите в България за „поддържаща мъжка роля“, за ролята на Клеант в „Скъперникът“. Сашо и Деси приеха поканата да станат част от поредицата ПЪРВИ ПОЛЕТ, в която обичани и популярни българи разказват за своите незабравими самолетни преживявания.

Деси и Сашо от Преди обедДесислава Стояноважурналист, водещ на „Преди обед“ по bTV

– Първият ми полет беше в началото на 90-те години, на път за първата ни почивка зад граница с родителите ми. Летяхме до Гърция. Беше изключително вълнуващо за едно дете, което никога не се е качвало на самолет и никога не е напускало България, а до преди няколко години е живяло в един съвсем различен свят. Страхотно беше!

Какво ти направи най-голямо впечатление отвисоко?

– Облаците! Това беше най-вдъхновяващо!

Аз винаги съм си падала по височини и красотата да гледаш света над облаците е невероятна.

В тази връзка, срещата ти с Фреди Нок – екстремния швейцарец с 22 рекорда за хорене по въже, не е била тежко изпитание за теб?

– Не, това си беше полет във всички смисли, най-вече от емоционална гледна точка и беше едно преживяване, за което съм сигурна, че ще си спомням до сетните си дни.

Деси и Сашо от Преди обед

Деси Стоянова и Фреди Нок

Спомняш ли си кой беше най-дългият ти полет?

– Най-дългият ми полет е до САЩ през 2005 г. Тогава ме бяха избрали за една много интересна програма на German Marshal Fund. Програмата беше едномесечна и полетът беше много рано сутринта. Тогава майка ми ми предложи доста настойчиво да ме откара до летището. Въпреки моите възражения, това стана, но… какво се случва!? Успах се, за малко да изпусна полета! Това щеше да се случи, ако не беше майка ми пред блока да ми счупи телефона от звънене, за да успее да ме събуди. По някакъв начин алармата не сработи, а то беше свръх рано сутринта, може би 5.30 ч. трябваше да съм на летището, а това не е естествен час, в който се будя и за малко да си пропусна полета. Всичко мина благополучно,

буквално в последния момент се качих на самолета. Бях на ръба, страшно тичане беше!

А пък това пътуване го отложих веднъж, заради професионални ангажименти и това беше втори опит и за малко да го изпусна, а беше незабравимо преживяване този месец в САЩ. Това е една програма, която дава наистина много на хората. Целта е да те запознае с американския начин на живот. Получаваш възможност да обиколиш няколко щата – бяхме в Гранд каньон, в Лос Анджелис, във Вашингтон, живях дори в дома на едно фермерско семейство в Канзас. Такъв тип преживяване, което не мисля, че друг път в живота ще имам.

В работата ти като журналист пътуването до коя дестинация няма да забравиш?

– Най-голямо чакане беше това за Либия. Тогава отразявах делото за българските медици. В началото либийците бяха страшно затворени и беше невероятен пробив, когато аз станах един от тримата български журналисти, които получихме либийски визи и успяхме да заминем за Триполи. Много ярко си спомням момента, в който бяхме на летището – аз, още като репортер на в. „Сега“, Диляна Динчева от в. „Монитор“ и Асен Инджиев от „Нова телевизия“. Няма да забравя тогава как Диляна трепереше от притеснение. Аз не бях притеснена и по принцип никога не съм се притеснявала да пътувам, да летя, никога! Включително и за това пътуване до Либия, което беше отиване в един абсолютно непознат свят. Спомням си, че тогава ходих да си пазарувам дълги поли, шалове – неща, които се оказа, че не ми трябват там, но ето колко е голямо било непознаването ни къде отиваме.

Най-драматичната ми история, свързана със самолети и полети, отново е с адрес Либия.

Случи се така, че ние бяхме там, в момента, в който авиокомпания „Балкан“ фалира и се оказа, че няма как да се приберем. Оказахме се в един момент блокирани в Малта на 14 февруари. Освен това се оказа, че малтийците са се объркали и са ни дали визи, които изтичат няколко часа след пристигането ни. Стояхме цялата група български журналисти, блокирани на островното летище. В крайна сметка ни превозиха – кой през Лондон, кой през друга европейска столица. Някаква голяма организация имаше по нашето прибиране, не само нашите редакции, а и Министерството на външните работи се занимаваше с нас, както и служителите на АК „Балкан“. Големи разправии имаше. Това, което спечелихме, след като посрещнахме 14 февруари на летището беше, че в крайна сметка ни пуснаха да излезем от района на аерогарата и успяхме да пием по едно кафе на едно много прекрасно място в Малта.

Имаш ли мечтана дестинация за почивка със семейството?

– В момента ми е интересна Южна Америка, Африка също, въпреки че въобще не се очертава да тръгна нито в едната, нито в другата посока.

Деси и Сашо от Преди обед

Александър Кадиев и съпругата му Таня

Александър Кадиевактьор, водещ на „Преди обед“ по bTV

– Първите ми полети са били в България, до морето. Бил съм много малък. Тогава цените на самолетните билети са били много достъпни и пътувахме за почивка със самолет до Варна. Първият ми осъзнат полет с родителите ми беше до Северна Италия. Помня как като тийнейджър много се вълнувах, че пътуваме до друга държава. Никога не ме е било страх, но пък любопитството ми беше огромно.

Небето, да наблюдаваш през илюминатора как се рееш и да гледаш отвисоко малкия свят и облаците.

Имаш ли незабравим полет?

– Най-незабравим полет не съм имал, но пък винаги е било забавно – със съпругата ми – Таня, както и с приятели. Разпознавали са ме в самолета, дори стюардеси са се снимали с мен, дори са ми носили на мен преференциално разни лакомства – преимуществата на известността! Главната стюардеса беше чужденка, а пък една от другите беше българка и и ѝ разказваше, че аз съм много популярен в държавата си телевизионен водещ. Накрая помолихме главната да ни подари един сандвич, който иначе струваше 6 евро. Тя каза обаче, че няма да може и какво се оказа –

дори и да си популярен, не ти подаряват нищо за хапване, няма келепир.

Когато кацнахме, ни пуснаха в пилотската кабина и се снимахме с капитана на полета и втория пилот – двама италианци.

Случвало ли се е да попаднеш на турбуленции по време на полет?

– Турбуленции сериозни не съм преживявал, но пък се е поразклащал самолетът. Стряскал съм се, въпреки че са ми казвали, че при турбуленция самолетът не е възможно да се повреди или да падне, но си е стресиращо. Имаш чувството, че машината ще я отвее вятъра нанякъде.

Има ли разлика между българските и чуждите пилоти на самолети?

Според мен, българските пилоти са много добри. Майстори са на излитането и кацането – неусетно е, когато наши момчета са капитани на полета.

Кое е мястото, до което би искал да стигнеш със самолет?

– Мечтая да се кача на презокеански полет, защото сигурно е много вълнуващо. Майка ми (Катерина Евро – бел. ред.) е казвала, че е много досадно. Много часове си затворен високо в самолета и се чудиш какво правиш там, но пък за първи път сигурно ще е вълнуващо – до Америка или някъде на по-екзотична дестинация. Искам да отида в САЩ, защото много съм чел и съм гледал за индустрията им, и филмовата, и музикалната, и Силиконовата долина. Единственият период е август през годината, когато мога да отделя повече време за толкова дълга дестинация, но тази година може би ще отида до Америка, поне за две седмици, за да се поразходя.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg