Летен полет над Странджа – първият за Бойко Станкушев

0

Бойко БорисовБойко Станкушевжурналист, бивш отговорен редактор в БНТ – „Новини„, „Панорама“ и „Светът в действие„.  От 1990 г. до 1992 г. е водещ на обзорното седмично предаване „Панорама“, както и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ

Повечето хора се вълнуват, когато им предстои нещо ново, нещо, случващо се за пръв път. Преди първи полет със самолет, да речем. Резервираш билети, събираш багаж, после чакаш в креслото, затегнат с колан…

Сред спомените от моето детство много ясно остана едно неочаквано издигане в небето над Странджа, случило се внезапно – там и тогава, където никога не бях очаквал. Така, както става само с най-хубавите или най-неприятните събития в човешкото битие – без предупреждение…

Лятото на 1959-та бяхме на море с родителите ми. Някъде на юг от Приморско в палатки, набутани в хилава горичка. „Почивният лагер”, както го наричаха, беше приютил лекари и други здравни работници и работнички, доволни, че макар и под избелелите платнища, имаха железни кревати, столова – също в палатка, а пък пътят до морето беше броени минути по тясна пътечка с тръни от двете страни. На дечицата ни забраняваха да ходим без възрастен до плажа, та да не вземе някое да се удави, а пък и доста „змии се навъртали наоколо…”

Бойко Станкушев

В Киото, Япония, Златния павилион

В цялата тази курортна идилия имаше и един проблем – не кой знае какъв, но все пак – проблем. Нощно време чувах от околните палатки странни звуци – стонове. Пъшкане и даже ръмжене, което доста ме плашеше и не можех да заспивам до късно. Като попитах баща ми, той отговори, че онези, които не се мажели с кисело мляко против изгаряне, много се мъчат и звуците са от това. Понеже аз се мажех редовно и не пъшках, приех го за вярно…

Бойко СтанкушевЕдин ден тръгнахме с някаква джипка надолу край морето – татко щеше да си търси един приятел в околните села. Беше голяма жега, но течението през отворените прозорци ни разхлаждаше, а и след време попаднахме в гъста и огромна гора, където си беше почти хладно. И тук е една от най-ясно запазилите се в главата ми картини – както си карахме, изведнъж – дълга поляна, а по средата й – самолет! Малко прашен и охлузен, но съвсем истински. Стоеше наклонен назад, а на вирнатия му нос имаше голяма перка. Тогава на витлата се викаше така – перка… Например: „Колко перки има самолета…” Този беше с една, но ми се стори големичък.

Като се видяха, баща ми и другият мъж много се зарадваха и дълго се смяха, а мен пуснаха на сянка под крилото да пия селска мътеница против жегата. А после просто ме качиха вътре в тенекиения корпус. Машината затрещя и за мое изумление полетяхме над дърветата. И вече бях в друг свят… горния свят!

Бойко Станкушев, самолетКогато човек се вълнува прекалено, е трудно да запомни всичко. Но все пак – в петгодишната ми главица са останали три неща: нямаше врата, в средата хоризонтално беше разположен голям варел, от този варел излизаше щипеща миризма. А цялата вътрешност беше като наръсена с брашно… като в мелница. Цялото приключение да е продължило пет – десет минути и си кацнахме пак там. И вече си представях как се фукам  в махалата.

Има и известно продължение – не много съществено: От бялото вещество, с което пръскаха против комари и други вредители, получих такъв алергичен спазъм, че майка ми събра багажа и си заминахме за София, да ме лекуват. Детският лекар, който ме преглеждаше дълго мига през очилата и накрая плахо каза: „Е, вероятно е от ДеДеТе-то?”

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg