Арти: Винаги съм обичал самолетната храна

0

24-годишният Артьом Анатолиевич – Арти е сред актуалните родни тийн идоли. Започва кариерата си от участието в “Х Фактор” преди няколко години. Роден е в руския град Перм, но едва 4-годишен се мести с майка си в България, която припознава за своя родина. За читателите на delo.bg Арти споделя най-любопитните си спомени със самолет в живота му.

АртиЗа съжаление не си спомням първия си полет със самолет, понеже съм бил едва на няколко месеца. Но знам, че сме летели от Перм към Беларус, където живееха моите баба и дядо. Дядо ми е човекът, който ме е възпитал и до голяма степен дължа на него това, което съм в момента. Той е бил руски пилот, истински ас в небето!

Един полет обаче няма да забравя никога. Бях в 7-ми или в 8-ми клас. Тогава летях от Истанбул към Сочи. Сега турските авиолинии са едни от най-добрите в света, но тогава по нищо не се отличаваха от всички останали нискотарифни самолетни компании. Спомням си, че ни съобщиха, че самолетът, с който трябваше първоначално да летим, има повреда. Още тогава нещо в цялата ситуация не ми хареса. След няколко часа забавяне все пак ни предоставиха самолет, който още в началото ми се стори доста малък, а хората за него бяхме много. Съответно, нямаше точно определени места и всички трябваше да се настаняваме кой където успее да седне.

Всички се блъскаха, караха се за места и т.н. Най-странното е, че в крайна сметка за няколко човека седалки не останаха. Сега, разбира се, това звучи смешно, но тогава никак не беше така, а и бях малък, бях сам… Но пък от малък съм си сладък и оправен. 🙂

Арти

За целия полет ни наляха само по един чай и нищо друго. Това също много ме разстрои, защото винаги съм обичал самолетната храна. Даже си имам измислена система за правене на сандвичи.

Спомням си ясно как сякаш самолетът още от излитането казваше: “Алооо, тежите ми, бе!” Излетяхме трудно, усещаше се общата лека паника у всички хора на борда. Всичко щеше да бъде наред, ако това малко самолетче не беше започнало да го носи вятъра наляво и надясно. Не знам чия беше вината за тази турбуленция, но за мен беше ужасно преживяване. Турбуленцията продължи повече от 30 минути и се чувствах все едно съм на влакче на ужасите. Почти всички треперихме от страх и не знаехме какво да правим.

Арти

До ден днешен си спомням как единствената ми мисъл беше, че няма как да напиша на родителите си, че ги обичам, защото всеобщата атмосфера в самолета подсказваше, че няма да стигнем до Сочи.

Пилотът в крайна сметка се извини за ужасните условия, в които се намирахме и съобщи, че се готвим за кацане. Тук паниката вече беше толкова ескалирала, че никой не можеше да повярва, че ще кацнем нормално. Всъщност кацнахме – много трудно и твърдо, но кацнахме.

Арти

По онова време още беше на мода ръкопляскането при приземяване на самолет, като знак на благодарност към пилота. Тогава това не бяха просто аплодисменти. Чувствах се като на футболен мач. Всички викаха, крещяха, свиреха… Буквално скандираха от щастие, че сме се приземили.

Няма да се учудя, ако след този полет много от хората никога вече не са се качвали на самолет.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg